Боен ястреб [bg]

— Мисля, че най-лошото мина. Ще го преживея. — Сложи длан на корема си. — Поне се надявам.

— Е, няма да се налага да търпиш храната на Джонсън още дълго. Следващата седмица вдигаме багажа.

Тъкър си помисли за закрития камион, паркиран вън.

— Много скоро ще спите по собствените си легла — добави Уебстър.

„По-скоро ще спят вечния си сън“.

На верандата проскърца дъска.

— Виждала ли си Чък? — попита Уебстър. — Това е неговата кола. Помислих, че може да е тук.

— О, не — отговори Нора. — Чух го да спира и да затваря вратата. Провери ли в кухнята? Знаеш, че си пада по среднощните закуски. — Тя притисна корема си и изпъшка. — Или… може би ще имаш повече късмет в тоалетната… или някъде в гората.

— Може и да си права. Тази вечер изяде двойна порция от чилито на Джонсън.

— Бог да му е на помощ.

Уебстър се засмя пак и се отдалечи.

— Дано се оправиш по-бързо, Нора.

— Благодаря.

Тя затвори вратата и се облегна на нея за момент.

Тъкър вдигна показалец към устните си. Провери камерата на Каин и изчака, докато Уебстър изчезне. Кимна одобрително на Нора. Изобретателността ѝ вероятно им бе спечелила няколко минути, но само толкова, особено ако шевролетът продължеше да стои отпред.

— Трябва да се махаме. — Тъкър пристъпи и загаси осветлението. — Колко души всичко сте тук?

— Остават само Стан и Такаши — отговори Нора. — В другото спално. Имаше още двама мъже, но миналата седмица Карл каза, че и двамата са се прибрали у дома.

Нора придоби наистина болен вид: вероятно си представяше как ги е сполетяла съдбата на Санди.

— Да се надяваме, че са се измъкнали. — Тъкър се обърна към Франк. — Трябва да ни спечелиш малко време.

— Как?

— Ще се наложи да се преструваш на Чък още малко. Вземи джипа и направи още една обиколка на терена, после се върни. Така ще изглежда, че си се отбил само за малко и пак си тръгнал. — Тъкър си погледна часовника, за да си припомни графика на патрула. — Така ще ни осигуриш четиринайсет минути, за да подготвим всички за тръгване.

Очите на Франк бяха широко отворени.

— Ще се справиш ли? — Франк кимна и нахлупи шапката по-ниско над лицето си. — Хайде, на работа вместо Чък.

Тъкър го тупна по рамото, после отиде до прозореца и надникна навън, за да се увери, че всичко е наред. Не видя Уебстър никъде, но лампите в столовата светеха.

Тъкър посочи вратата и каза:

— Върви!

Франк изскочи навън, спусна се по стъпалата и се качи в колата. Стартерът завъртя и моторът забоботи. Гумите изхрущяха в чакъла и шевролетът потегли по алеята.

Когато наближи столовата, отпред се появи фигура.

Уебстър.

Сърцето на Тъкър се сви, но Франк светна няколко пъти с дългите фарове, за да покаже, че всичко е наред. Ярката светлина заслепи Уебстър за миг, така че се наложи да закрие очи с длан. Когато джипът мина покрай него, Уебстър вдигна ръка, за да даде знак на шофьора да продължава.

Франк стигна до изхода, сви по прашния път и изчезна.