Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Боен ястреб [bg]
Боен ястреб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Боен ястреб [bg]

Электронная книга - «Боен ястреб [bg]». Краткое содержание книги:

Бившият военен рейнджър Тъкър Уейн и неговото бойно куче Каин попадат в мрежата на глобална конспирация. Двамата ще бъдат принудени да нарушават закони, да откриват национални тайни и да рискуват всичко, за да спрат един луд! Миналото и настоящето на Тъкър Уейн се сблъскват, когато бивша колежка от армията го моли за помощ. Тя се крие от брутални убийци, които преследват нея и малкия ѝ син. За да ги опази, Тъкър трябва да открие кой е убил брилянтна млада идеалистка — престъпление, което води към най-висши политически кръгове. Сред блатата на американския Юг и в разтърсвания от гражданска война Тринидад Тъкър и Каин трябва да открият истината зад една тайна от Втората световна война, тайна, която може да промени днешния свят… и разбиранията за това какво означава да си човешко същество.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 139
Перейти на страницу:

— Как е той? — попита Тъкър.

Нора вдигна поглед към него.

— Много кръв. В безсъзнание е. На ключицата има изходна рана, доколкото мога да преценя.

Изражението на Тъкър остана непроменено. Охраната стреляше с куршуми с кух връх, които разкъсваха на парчета всичко по пътя си. Дори и да получеше медицинска помощ веднага, Стан нямаше почти никакви шансове да оцелее.

Нора вероятно подозираше същото.

— Не напипвам пулс и…

Задното стъкло се пръсна. Куршуми надупчиха задницата на джипа.

— Залегни! — извика Тъкър.

Джипът вече бе отминал и последната барака. Франк сви рязко преди разклона и мина през ниските клони на един бор. Стигна до изходния път, който пресичаше гората около кампуса. Наоколо нямаше никого и Франк ускори към обходния път.

Тъкър очакваше преследвачи, но засега зад тях беше тъмно. Това обаче нямаше да продължи дълго.

— Почти стигнахме обходния път — каза Франк. — Наляво или надясно да карам?

Въпросът беше добър. Надясно беше пътят към главния портал, който делеше кампуса от военната база. Наляво щяха да обиколят по обходния път и пак да излязат на същия портал.

И двата пътя не бяха кой знае колко добър вариант. В момента Тъкър нямаше как да узнае дали от „Танджънт“ са уведомили военната полиция в базата Редстоун. Не беше изключено вече да има заповед по тях да стрелят където и да ги видят.

Франк го гледаше в очакване на отговор.

Тъкър се обърна назад и попита.

— Всички ли можете да плувате?

Нора се намръщи.

— Да. Защо?

Тъкър се обърна към Франк.

— Свий надясно. Отиваме при срязаната ограда. Ще опитаме да се доберем до лодката и да минем през реката с нея.

— Във водата ще сме пушечно месо — предупреди Франк.

— Точно затова трябва да можем да плуваме.

Франк не се зарадва на перспективата. Все пак, когато стигна обходния път, сви вдясно. Почти не намали скоростта и задницата на джипа поднесе в прахоляка.

Зад тях, през дърветата, Тъкър видя фарове да се движат по пътя, на който бяха самите те допреди малко. След първоначалното объркване вече ги преследваха.

— Имаме компания — каза Тъкър.

— Видях ги. — Франк натисна педала още повече и ускори.

Тъкър отново се обърна назад и вдигна карабината, която бе взел от гарда в кухнята.

— Някой знае ли как се стреля с това?

— Аз. — Такаши вдигна ръка. — Гардовете ми даваха да стрелям по мишени с тях.

Тъкър му подаде оръжието.

— Стреляй през счупеното стъкло, ако ни приближат — каза му. — Обаче стой ниско.

Такаши кимна. Лицето му беше пребледняло.

Тъкър се обърна и натисна бутона за люка на тавана. Когато той се отвори, стъпи на седалката и се промуши през него. Намести карабината и огледа пътя зад тях. Веднага щом първият преследвач се появи, пусна три куршума и надупчи предното стъкло. Колата сви рязко и се заби в оградата, обаче още четири я заобиколиха и продължиха преследването.

Тъкър ги изгуби от поглед, защото завиха — само фаровете продължаваха да се мяркат между дърветата. Прецени, че остава по-малко от километър до мястото, и извика на Франк:

— Когато стигнем, спираш и бързо отвеждаш всички до лодката.

— Ами ти?

— Аз ще продължа с колата преди тези копелета да ви видят, ще опитам да ги разкарам от вас, после ще оставя джипа и с Каин ще продължим пеша. — „Ако имаме късмет, ще останем в гората достатъчно време, за да срежем оградата на друго място“. — Обаче не ни чакайте. Ще преплуваме реката и ще се срещнем на другия бряг.

— Тъкър!

Викът на Франк не беше несъгласие. Той наби рязко спирачки, при което Тъкър се блъсна в ръба на люка. Шевролетът поднесе в прахоляка. Тъкър се обърна напред. На следващия завой, напряко на пътя, беше спрял друг събърбан, с изгасени светлини.

В кампуса Тъкър беше преброил само седем коли. Тази тук трябваше да е липсващата осма.

От мястото си над покрива Тъкър зърна познатото белязано лице, полускрито зад джипа, зад насочена карабина, опряна на предния капак.

Французинът от засадата в блатото.

Тъкър нямаше време да се прицелва и затова започна да стреля бясно към шевролета отпред. Французинът отвърна на огъня. Куршумите счупиха стъклото и засвистяха наоколо.

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)