Боен ястреб [bg]
- Автор: Блэквуд Грант, Чайковски Джим
- Серия: Тъкър Уейн #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557100
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боен ястреб [bg]». Краткое содержание книги:
— Как е той? — попита Тъкър.
Нора вдигна поглед към него.
— Много кръв. В безсъзнание е. На ключицата има изходна рана, доколкото мога да преценя.
Изражението на Тъкър остана непроменено. Охраната стреляше с куршуми с кух връх, които разкъсваха на парчета всичко по пътя си. Дори и да получеше медицинска помощ веднага, Стан нямаше почти никакви шансове да оцелее.
Нора вероятно подозираше същото.
— Не напипвам пулс и…
Задното стъкло се пръсна. Куршуми надупчиха задницата на джипа.
— Залегни! — извика Тъкър.
Джипът вече бе отминал и последната барака. Франк сви рязко преди разклона и мина през ниските клони на един бор. Стигна до изходния път, който пресичаше гората около кампуса. Наоколо нямаше никого и Франк ускори към обходния път.
Тъкър очакваше преследвачи, но засега зад тях беше тъмно. Това обаче нямаше да продължи дълго.
— Почти стигнахме обходния път — каза Франк. — Наляво или надясно да карам?
Въпросът беше добър. Надясно беше пътят към главния портал, който делеше кампуса от военната база. Наляво щяха да обиколят по обходния път и пак да излязат на същия портал.
И двата пътя не бяха кой знае колко добър вариант. В момента Тъкър нямаше как да узнае дали от „Танджънт“ са уведомили военната полиция в базата Редстоун. Не беше изключено вече да има заповед по тях да стрелят където и да ги видят.
Франк го гледаше в очакване на отговор.
Тъкър се обърна назад и попита.
— Всички ли можете да плувате?
Нора се намръщи.
— Да. Защо?
Тъкър се обърна към Франк.
— Свий надясно. Отиваме при срязаната ограда. Ще опитаме да се доберем до лодката и да минем през реката с нея.
— Във водата ще сме пушечно месо — предупреди Франк.
— Точно затова трябва да можем да плуваме.
Франк не се зарадва на перспективата. Все пак, когато стигна обходния път, сви вдясно. Почти не намали скоростта и задницата на джипа поднесе в прахоляка.
Зад тях, през дърветата, Тъкър видя фарове да се движат по пътя, на който бяха самите те допреди малко. След първоначалното объркване вече ги преследваха.
— Имаме компания — каза Тъкър.
— Видях ги. — Франк натисна педала още повече и ускори.
Тъкър отново се обърна назад и вдигна карабината, която бе взел от гарда в кухнята.
— Някой знае ли как се стреля с това?
— Аз. — Такаши вдигна ръка. — Гардовете ми даваха да стрелям по мишени с тях.
Тъкър му подаде оръжието.
— Стреляй през счупеното стъкло, ако ни приближат — каза му. — Обаче стой ниско.
Такаши кимна. Лицето му беше пребледняло.
Тъкър се обърна и натисна бутона за люка на тавана. Когато той се отвори, стъпи на седалката и се промуши през него. Намести карабината и огледа пътя зад тях. Веднага щом първият преследвач се появи, пусна три куршума и надупчи предното стъкло. Колата сви рязко и се заби в оградата, обаче още четири я заобиколиха и продължиха преследването.
Тъкър ги изгуби от поглед, защото завиха — само фаровете продължаваха да се мяркат между дърветата. Прецени, че остава по-малко от километър до мястото, и извика на Франк:
— Когато стигнем, спираш и бързо отвеждаш всички до лодката.
— Ами ти?
— Аз ще продължа с колата преди тези копелета да ви видят, ще опитам да ги разкарам от вас, после ще оставя джипа и с Каин ще продължим пеша. — „Ако имаме късмет, ще останем в гората достатъчно време, за да срежем оградата на друго място“. — Обаче не ни чакайте. Ще преплуваме реката и ще се срещнем на другия бряг.
— Тъкър!
Викът на Франк не беше несъгласие. Той наби рязко спирачки, при което Тъкър се блъсна в ръба на люка. Шевролетът поднесе в прахоляка. Тъкър се обърна напред. На следващия завой, напряко на пътя, беше спрял друг събърбан, с изгасени светлини.
В кампуса Тъкър беше преброил само седем коли. Тази тук трябваше да е липсващата осма.
От мястото си над покрива Тъкър зърна познатото белязано лице, полускрито зад джипа, зад насочена карабина, опряна на предния капак.
Французинът от засадата в блатото.
Тъкър нямаше време да се прицелва и затова започна да стреля бясно към шевролета отпред. Французинът отвърна на огъня. Куршумите счупиха стъклото и засвистяха наоколо.