Боен ястреб [bg]

— Двамата мъже, които си заминаха по-рано, следяха този конкретен проект — но никой от нас нямаше да постигне нищо в работата си без Санди.

— Защо?

— Защото тя направи пробива в разработването на централната операционна система, създаде мозъка на всички ЦЕВД. Беше удивително умна. Нарече пробива си Обща унифицираща теория на криптологията. Или ОУТК.

Тъкър се замисли. Представи си какво е правела Санди тайно в складовата клетка. Не само е била умна, но и невероятно смела.

Нора седна на леглото си и се обу. Обувките ѝ бяха червени. Полагаше усилия да прикрие скръбта си.

— Имаш ли някаква представа какви са плановете за тези дронове от следващо поколение? — попита Тъкър.

Нора поклати глава.

— Ние само ги произвеждаме. Любопитството не се цени особено тук.

— Как стоят нещата с работното ти място в тухлените сгради? Ако успеем да съберем доказателства…

Нора се намръщи и стана.

— Само Карл и хората му имат кодовете за достъп в сградите. Тук ни държат изкъсо. Макар че можем свободно да влизаме и излизаме, когато не работим, следят мобилните ни телефони, вероятно и разговорите ни. В нашия бранш обаче това до голяма степен може да се очаква.

Драскане на подметка в дърво привлече вниманието на Тъкър към задния коридор.

Даян въведе двама млади мъже. Единият беше нисък и рус, а другият — азиатец. И двамата носеха сакове и изглеждаха угрижени.

— Стан и Такаши — представи ги Даян. Все още изглеждаше объркана, на ръба на паниката.

— Това истина ли е? — попита Такаши и присви подозрително очи.

Стан улови ръката на Даян.

— Нора, сигурна ли си за Санди?

Нора кимна утвърдително и на двата въпроса и скръсти ръце на гърдите си.

Тъкър посочи вратата.

— Трябва да…

Отвън се чу пронизителен вик, после тежко падане.

Каин впива зъбите си дълбоко в глезена. Вкусът на кръв се разлива по езика му. Под верандата е, тегли глезена на мъжа през пролуката между стъпалата, спъва го.

Преди малко същият мъж се е качил по стълбите и е почукал на вратата. Дошъл е нормално, без оръжие — но този път е приведен, дебне, държи карабина.

Каин е доловил познатата миризма на заплахата в тялото на мъжа, чул е тежкото му дишане.

Сетивата му предупреждават за опасност.

Последната команда все още е в главата му.

Да се крие. Да пази. Без шум.

Но заплахата взема превес над командата.

Решава да действа на своя глава и захапва глезена на мъжа, когато той опитва да изтича нагоре по стъпалата. Препъва го, тялото му се строполява на дъските горе с пронизителен вик.

Ръмженето идва неканено, кръвта залива сетивата, премрежва погледа. Мъжът обръща карабината и я насочва между стъпалата, към Каин.

Каин впива зъби още по-дълбоко, в костта, не се отказва.

Двамата се гледат в очите.

Каин не пуска — знае, че може да умре, но вярва на партньора си безрезервно.