Боен ястреб [bg]

Тъкър си спомни дрона с фиксирани крила, който го бе преследвал в блатото.

„Значи така го наричате“.

— За момента може би нямаме проблеми — добави Нора. — На Палачите им трябва повече време, за да се подготвят за полет и да излетят. С Осите е по-лесно. Те могат да излетят във всеки момент. Ако обаче ни оцвети и проследи…

„Палач ще ни подгони много скоро“.

Сега му стана ясно защо охраната на „Танджънт“ не бе продължила преследването. След като наблюдаваха реката, биха могли да изчакат преди да изпратят хора на място, така че целите им да бъдат хванати в капан.

— Какво ще правим? — попита Франк и понечи да натисне спирачката.

Тъкър посочи напред.

— Придържай се към плана. Не намалявай скоростта.

Франк ускори, а Тъкър взе карабината и отново се подаде през люка. Като внимаваше да не го удари някой нисък клон, омота ремъка на оръжието около ръката си, за да го стабилизира, и го насочи.

— Чакай! — извика Франк.

Джипът изскочи от дърветата, задруса се по каменистия бряг, после излетя високо над водата. Тъкър започна да стреля по дрона. Не спря, докато не изпразни целия пълнител, защото беше наясно, че няма да има втори шанс.

Няколко куршума улучиха. Осата се заклати във въздуха и падна във водата.

„Сега е наш ред…“

Шевролетът — по-тежък отпред заради двигателя — полетя напред. Тъкър седна на седалката и прикри Каин с тялото си. Удариха се в дъното силно. Водата заля предното стъкло и започна да се излива през прозорците отзад.

Тъкър извика:

— Всички вън!

Франк коленичи на седалката и се измъкна през страничния прозорец. Тъкър се увери, че Нора и Даян се измъкват невредими, после вдигна Каин и го промуши през прозореца до себе си.

Когато кучето излезе, водата бе стигнала до носа на Тъкър. Пред стъклото фаровете осветяваха зелена мътилка. Тъкър пое въздух и се оттласна, за да последва другите — но изведнъж спря.

Кракът му се бе заплел в предпазния колан. Дръпна. Нищо. Обзе го паника. Джипът, вече напълно потопен, потъваше бързо с носа напред. Тялото на Такаши се издигна и се блъсна в Тъкър, сякаш настояваше да не го изоставя.

Тъкър напрегна сили, задърпа крака си по-енергично, завъртя коляното. Най-накрая се освободи, измъкна се през прозореца и загреба към лунната светлина. След секунди изплува на повърхността.

Каин доплува до него. Водата ги повлече. Тъкър се огледа. Навсякъде наоколо виждаше само плискаща се вода, осветена от луната. Обърна се, заоглежда се…

На няколко метра вдясно видя размахана ръка. След миг се появи Франк — кашляше и плюеше.

— Добре ли си? — извика му Тъкър.

— Да! Къде са момичетата?

— Тук! — чу се гласът на Нора в тъмнината.

Тъкър я видя да маха. Течението я бе отнесло по-надолу, поне на двайсет метра от тях.

— Държа Даян! Тя е ранена!

Франк заплува натам, но Тъкър го спря.

— По-близо съм. Плувай към отсрещния бряг. — Бутна Каин да го следва и добави категорична команда: — Към брега.

Щом двамата се отдалечиха, Тъкър заплува по течението. То му помогна да стигне до Нора много бързо. Тя придържаше Даян с една ръка, така че главата ѝ да е над водата. Косата на Даян бе подгизнала от кръв. Брюнетката изглеждаше замаяна, но по-скоро беше в шок, а не тежко ранена.