![Боен ястреб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/8/boen-yastreb-bg-download.jpg)
Боен ястреб [bg]
- Автор: Блэквуд Грант, Чайковски Джим
- Серия: Тъкър Уейн #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557100
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боен ястреб [bg]». Краткое содержание книги:
Това опасение тормозеше Тъкър през последните два дни, след срещата с майката на Санди. Планът за тази вечер беше да спаси групата, като я изведе от това място. Ако другите обаче вече бяха мъртви, убити като Санди и останалите от Проект 623?
„Има само един начин да разберем“.
— Наближаваме разклона, който води към лагера — предупреди Франк. — Какво да направя? Да свия или да завъртим още една обиколка?
Тъкър нямаше представа какъв е графикът за смяна на патрулите. Ако се приберяха прекалено рано, можеше да предизвикат подозрения.
Погледна камерата на Каин. Вляво от бараките имаше чакълен паркинг, където бяха спрени останалите служебни шевролети.
— Колко коли каза, че са регистрирали в Редстоун „Танджънт“?
— Осем.
— В лагера в момента има шест. Което значи, че освен нас някъде има още една. — Това го обезпокои, както и другото превозно средство на паркинга. — Плюс онзи голям закрит камион за пренасяне на обзавеждане.
— Като че ли някой се кани да се чупи оттук.
Тъкър си спомни разказа на Джейн за приключването на Проект 623 преди той да се появи на друго място и под друго име.
„Членовете на стария екип са елиминирани“.
— Трябва да влезем — каза Тъкър. — Не можем да рискуваме да чакаме.
— Прав си. Какъв е планът?
— Вземаме хората от „Одиша“, натъпкваме ги в джипа и излизаме през главния портал.
Франк го погледа изненадано.
— Наистина ли мислиш, че ще е толкова лесно?
Тъкър сви рамене.
— Няма време за мислене.
14.
19 октомври,
00:34 централно лятно време
Редстоун Арсенал, Алабама
Дотук добре.
Джипът приближи бараките. Тъкър седеше снишен на седалката, за да не бие на очи, пистолетът JPX беше готов, в случай че се наложи безшумно да неутрализират някого.
— Сега накъде? — попита Франк и намали, когато наближиха застлания с чакъл паркинг.
— Трябва да стигнем възможно най-близо до бараките. — Тъкър посочи. — По средата има кръг. Спри пред втората вдясно.
— Там ли ни праща Каин?
— Така изглежда. И съм се научил да не се съмнявам в него.
Докато приближаваха, Тъкър бе накарал четирикракия си партньор да обиколи набързо и крадешком лагера, за да може да се ориентира за разположението на обектите. Четирите бараки вляво имаха табели с лого на вратите — „Танджънт Аероспейс“, частният подизпълнител, който управляваше екипа тук.
Табелите вероятно отбелязваха бараките на охраната. До вратата на последната пишеше СТОЛОВА.
Срещу тях, от другата страна на кръга, имаше две масивни тухлени постройки с малък проход помежду им. На покривите им стърчеше гора от антени и сателитни чинии. Входовете бяха защитени с ключалки със светещи клавиатури, каквито се виждаха и на няколко врати за хангари. Тези сгради несъмнено подслоняваха работните пространства на „Одиша“. В този час всички прозорци бяха тъмни. Очевидно никой не работеше до толкова късно.
„Още по-добре за нас“.
От обиколката на Каин в лагера Тъкър бе отбелязал надписите на вратите на останалите бараки: МЪЖКО СПАЛНО ПОМЕЩЕНИЕ, ДАМСКО СПАЛНО ПОМЕЩЕНИЕ.
Надяваше се цивилният персонал да е настанен там.
Франк спря джипа пред дамското спално помещение. Най-вероятно Санди бе живяла тук и пак тук Тъкър имаше шанс да срещне Нора Фрейкс — жената, която Санди бе завела в дома си, за да я запознае с майка си.
Вратата на Франк беше по-близо до стъпалата към бараката. Той слезе веднага. Тъкър грабна карабината МР-5, последва го от другата страна и приклекна до колата. По този начин случаен човек би видял само главата на Франк — лицето и чертите му бяха закрити от козирката на шапката.
Затаил дъх, Тъкър се подготви да чуе алармена система или вик.
Обаче нощта остана смълчана.
— Провери прозореца — каза Тъкър. Тревогата не го оставяше.
Хората от екипа на „Одиша“ още ли бяха там?
Франк се качи по стъпалата, а Тъкър натисна един бутон на радиостанцията си, с който изпрати сигнал на Каин да се върне. От видеосигнала знаеше, че кучето е в гората зад тях. Беше сигурен, че четириногият му приятел вече е уловил миризмата му, а вероятно дори е и чул думите му преди малко.
Франк се качи на верандата и надникна през най-близкия прозорец. След това бързо се върна при Тъкър и прошепна:
— Не видях почти нищо. Има щори. Видях легла, но не и дали в тях има някой.
Зад рамото на Франк сенките се раздвижиха и след миг се появи Каин и застана в сянката на джипа. Тъкър го потупа по врата, за да го поздрави.