![Боен ястреб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/8/boen-yastreb-bg-download.jpg)
Боен ястреб [bg]
- Автор: Блэквуд Грант, Чайковски Джим
- Серия: Тъкър Уейн #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557100
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боен ястреб [bg]». Краткое содержание книги:
Посочи между двете бараки.
„Крий се. Търси. Нападай и бягай“.
Каин трябваше да обикаля лагера, да напада целите светкавично и да бяга. Целта на тази тактика беше да предизвика страх — и малко неща го правят по-добре от трийсет килограма ръмжащи мускули, които изскачат от сенките.
Обаче беше и опасно.
Тъкър се поколеба за момент, после изкомандва: „Върви!“
Каин хукна и сви зад ъгъла.
Тъкър се изправи, улови се за перваза на отворения прозорец и се качи в банята на мъжкото спално помещение. Пребяга приведен до предната част на бараката. Отключи вратата и я открехна няколко сантиметра, после залегна и насочи карабината през процепа.
Ръмженето на колата отзад, вляво, беше привлякло вниманието на хората на Уебстър.
Шестима се спуснаха на бегом през кръга в средата.
Тъкър насочи карабината и пусна откос по групата, при което двама паднаха, а останалите се разбягаха. В суматохата той се изправи, отвори вратата и се втурна навън. Хукна право към столовата.
Стреляха по него, но куршумите свистяха далече.
Вдясно Каин излая няколко пъти, чуха се болезнени крясъци. От същата посока се чуха и два изстрела. Гърлото на Тъкър се сви от страх — но той продължи напред.
Отеква стрелба. Каин се прикрива в сенките, промъква се през тях с лекота. Сетивата му проникват в тъмнината. Ушите отбелязват всеки вик, всяка стъпка, всяко забързано вдишване. Носът улавя миризми на пот, полъх на барут. Доближава миризмите, напада целите си отзад.
Зъбите прехапват сухожилия…
Тежестта му събаря мъжете по очи в калта…
Ноктите разкъсват плът…
После той изчезва отново в тъмнината, където надава гневен, заплашителен вой, който отеква навсякъде.
И продължава нататък.
Със свито сърце Тъкър стигна до столовата, качи се по стъпалата, нахълта през вратата. Мина покрай два реда маси и продължи към двойната люлееща се врата към кухнята — там някъде би трябвало да има изход. Влезе в кухнята с насочено оръжие и видя врата точно отпред.
Идеално.
Забърза натам — обаче тя се отвори преди да стигне до нея.
Ръмженето на шевролета се приближаваше.
Един от стрелците влезе в кухнята заднишком, явно с намерението да го причака, когато се появи пред столовата.
Вниманието му беше насочено изцяло навън и Тъкър взе един чугунен тиган от печката, приближи се безшумно отзад и го стовари върху главата му. Черепът изхрущя и мъжът се свлече с изненадано пъшкане.
Тъкър взе карабината му и я метна на рамо.
Повече оръжия — по-добре.
Отвори задната врата на кухнята и се огледа. Шевролетът се приближаваше. Тъкър извади телефона си и повика Каин:
— Остави! При джипа!
Разбира се, шевролетът не беше точно джип, но Каин щеше да се ориентира по шума от двигателя и не би се затруднил да го открие.
Франк намали, но Тъкър му махна да не спира и продължи да крачи успоредно с колата. Още двама опитаха да ги причакат, но Тъкър ги разкара с бясна стрелба.
Озърташе се за Каин. Накрая сенките между две бараки се раздвижиха. Каин. Преди да стигне до него обаче, един залегнал в далечината започна да стреля.
— Ляво! — изрева Тъкър.
Каин се подчини, както винаги, и се дръпна рязко встрани, когато оръжието на мъжа просветна. Каин пролая. Тъкър се застави да не гледа натам и вместо това се прицели внимателно и стреля. Гардът се сгърчи.
Тъкър коленичи. Каин се спусна при него и го бутна здравата отстрани, задъхан.
Предната врата на събърбана се отвори зад тях и Нора извика:
— Хайде!
Тъкър вдигна Каин на ръце, обърна се и скочи на предната седалка до Франк.
— Карай! — извика му и пусна кучето само колкото да затръшне вратата.
После го притисна към себе си.
„Искам да си добре, приятелю…“
15.
19 октомври,
01:17 централно лятно време
Редстоун Арсенал, Алабама
Франк настъпи педала и полетяха напред, а Тъкър се зае да провери дали Каин не е ранен. Докато опипваше дясната му страна, кучето трепна. Тъкър усети мокрота в гъстата козина. Кръв. Но беше малко, вероятно само драскотина.
— Всичко е наред, приятел.
Каин го близна по лицето и изскимтя.
— Да, и аз съм добре.
Тъкър намести Каин в краката си и се обърна, за да види как стоят нещата. Каин не беше единственият прострелян. Даян, на задната седалка, беше обляна в сълзи. Придържаше главата на Стан в скута си. Нора беше обкрачила ранения и притискаше парче сгънат плат към гърдите му. Такаши се бе прехвърлил отзад, за да освободи място за двете жени, наблюдаваше ги угрижено над облегалката.