Боен ястреб [bg]

— Санди? — попита брюнетката и на лицето ѝ се изписа объркване. — Какви ги дрънкаш?

Друга жена се размърда под завивките — останалите легла бяха празни и без завивки. Отметна одеялото ядосано.

— Даян, какво става, по дяволите?

Брюнетката заотстъпва, докато не се изравни с другата жена.

— Нора, чакай… тези хора казват, че са приятели на Санди.

Чутото накара жената на леглото да се намръщи.

„Нора… това трябва да е Нора Фрейкс“.

Нора протегна ръка към нощното си шкафче и взе очила. Бяха с модно дебели рамки и ѝ придаваха вид на ученичка. Беше чернокожа, към трийсетгодишна, с късо подстригана черна коса. В говора ѝ се долавяше лек британски акцент.

— Кои сте вие? — попита тя и спусна босите си крака от леглото. Беше по тънка пижама.

— Аз съм Тъкър Уейн. Със Санди служихме за кратко заедно във Форт Бенинг. — Посочи Франк. — Това е старши сержант Болинджър. Работи в Редстоун, основната база тук.

Франк кимна.

— Дами…

Нора ги изгледа навъсено.

— Защо сте с маскировъчни дрехи? Какво става?!

Тъкър беше наясно, че не разполагат с много време, така че трябваше веднага да стигне до същността.

— Санди е мъртва.

Забеляза сянката, която пробяга по лицето на Нора. За част от секундата се появи и усмивка, сякаш тя беше сигурна, че чутото е някаква шега. После сбърчи чело и го изгледа с широко отворени, изпълнени със страх очи.

Даян не се владееше така добре. Гласът ѝ затрептя, наситен с презрение.

— Лъжеш! Тя напусна. Отиде в друг екип. В Северна Каролина.

— Шефовете ви искат да вярвате това. Само че са я застреляли. Натикали са трупа ѝ в багажника на форда ѝ и са го потопили в една наводнена кариера. Всички вие сте в опасност.

Нора пристъпи напред и помръдна предизвикателно рамене.

— Докажи го.

— Познаваш Беа Конлън.

— Майката на Санди?

— Знам, че си била в къщата ѝ няколко пъти. — Тъкър извади сателитния си телефон и го подаде на Нора. — Номерът ѝ е набран. Очаква да ѝ позвъниш.

Беше подготвил този момент предния ден, защото беше наясно, че ще се наложи да спечели доверието на тези хора бързо — реши, че Беа ще е най-добрият начин да го постигне. Джейн вече ѝ беше съобщила за смъртта на дъщеря ѝ и я бе подготвила за това среднощно обаждане.

Тъкър натисна бутона за набиране и подаде апарата на Нора.

Тя го взе смръщено и го долепи до ухото си. Изчака малко и кодираната линия се свърза.

— Беа? Аз съм, Нора.

Докато Нора слушаше, дишането ѝ се учести, раменете ѝ увиснаха. Когато най-накрая заговори, гласът ѝ беше едва чут шепот:

— Ужасно съжалявам, Беа… — Погледна Тъкър с блеснали от сълзи очи. — И можем да му се доверим?

След миг затвори очи и каза:

— Ще се чуем скоро.

Извърна лице и подаде телефона на Тъкър. Раменете ѝ се разтресоха. Той пристъпи напред и я прегърна. Тя се сепна, но се облегна на него и изстена:

— О, боже!