![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
Взех едно екстази от Рикси и слязох някъде край Донкастър.
Шефилдска стомана
Виждам проклетото копеле. Стърджис. Това е копелето, което трябва да умре. Заради всичко, което е причинил на моята Саманта. Ще ти видя сметката, копеленце майчино.
Той спира колата си на Пикадили Съркъс и вътре скача онова младото момче. Завъртат се по кръга и тръгват направо, а след това по отклонението към Хайд Парк. Аз съм по петите им. Колата спира на Сърпентайн. Много недовиждам в тъмното, но ми е ясно какво прави този перверзен тип.
След около половин час, колата отново потегля. Връщат се към Пикадили Съркъс и младото педи слиза. Надушвам обратните от километри. Правя една обиколка и като се връщам, заварвам копеленцето на същото място. Спирам до нещастния духач.
— Ей, кво ще кажеш за една разходчица? — питам.
— Ами, става — казва той със северняшки акцент, но не точно както говорят пичовете от севера.
— Правиш ли минети, скъпа? — питам го, докато се качва. Омърсен, точно омърсен, ето така се чувствам в негово присъствие. Направо ми призлява.
Той ме поглежда с проклетия си женски поглед и казва:
— Двадесет лири, в Хайд Парк и ме връщаш обратно.
— Става — казвам и паля.
— На абсолютно същото място — измяуква той.
— Добре, нямаш проблеми — казвам му аз. Пускам стереото. ABC — „Любовен лексикон“ — любимият албум на всички времена. Най-силната музика, правена някога.
Влизаме в парка и спираме течно на същото място, където бяха спрели със Стърджис.
— Правил си го и друг път — усмихна се той. — Странно, не ми изглеждаше такъв… много си млад. Ще го направя с кеф — фъфли педалът.
— И аз, приятелче, и аз. Откъде си?
— От Шефилд — вика той.
Докосвам с пръсти белега на брадата си. Това го получих преди две години в Шефилд. Брамъл Леги. Верига от велосипед. Като съм си лекомислен, така ми се пада. Тия копелета от „Юнайтед“ си ги бива. Обаче много има да учат, докато достигнат тия от „Уензди“. Шибани чекиджии.
— Бухал ли си или кинжал?
— Какво? — изфъфли той.
— Говоря за футбол. От кои си? От „Уензди“ или от „Юнайтед“?
— Не си падам по футбола — каза копелето.
— Групата, която слушаме. „АВС“, те са от Шефилд. Оня със златните дрехи. Той пее в момента. Парчето се казва „Покажи ми“.
Оставям го да поработи с оная ми работа. Просто си стоя и гледам темето на късо подстриганата му, обратна глава. Нищо не се случва.
Той спира за малко и ме поглежда.
— Не се безпокой — казва, — случва се понякога.
— Няма страшно приятел — усмихвам се аз и му подавам двадесетачка за усилията. Солистът на „ABC“ продължава да вие „покажиии ми“. Какво ще ми показваш бе, копеле?
— Знаеш ли — казва пичът, — за малко да те взема за ченге.
— Ха, ха, ха… не, приятел, не и аз. Законът е терсене работа. А аз, аз съм нещо, което спокойно можеш да наречеш „ужасната катастрофа в живота си“.
Той ме изглежда с объркан поглед. Опитва се да се усмихне, но ужас е парализирал педерастката му физиономия, преди да го хвана за мършавия врат и да заблъскам перверзното копеле в таблото. Главата му се сцепва и кръвта опръсква цялата кола. Не мога да се спра.
— ТИ МРЪСЕН ПЕДЕРАСТ! ЩЕ ТИ ИЗВАДЯ ВСИЧКИТЕ ЗЪБИ! УСТАТА ТИ ЩЕ СТАНЕ МЕКА И ГЛАДКА, ТОЧНО КАТО ОНАЯ РАБОТА НА ЖЕНИТЕ И ТОГАВА ВЕЧЕ ЩЕ МИ ПРАВИШ СВИРКИ!
Пред очите ми беше лицето на оня скапаняк от Милуол. Лионси. Лионси, Лъвът. Така му викат. Скоро ще го пуснат от панделата. Всеки път, като удрях нещастното педи в таблото, той изпищяваше, а всеки път, като го отделях оттам, започваше да се моли:
— Моля те… не искам да умирам… Не искам.
Бях се надървил вече. Бутнах главата му долу и ръгах, ръгах, докато той се давеше и душеше, а лигата и кръвта му се стичаха по слабините и задника ми…
— ХАЙДЕ, КОПЕЛЕ, ПОКАЖИ МИ!
… много повече кръв, отколкото изтича от бившата, когато съм я чукал в мензис… започвам да се празня и пред очите ми е само Саманта, докато пълня главата на обратното копеле с лепкава мътилка… това е за теб, мила, за теб, повтарям си и изведнъж се сещам, че го правя в устата на това извратено чудовище, това мръсно…
— ОООООООХХХХ ДА ТИ ГО НАЧУКАМ, ПЕРВЕРЗНО ВЛЕЧУГО!
После вдигам главата му и виждам как от разбитото му лице се стича кръв, сперма и слюнка. Ще го убия. Заради това, което ме накара да направя. Ще го убия.