Другият [bg]

Преди Ралф да чуе несъмнено чудесния отговор, върна записа, стопира го и двайсетина секунди се взира в лицето на Тери, който бе станал да зададе въпроса си, после върна айпада на Самюълс.

— Бам! — промърмори прокурорът. — Издънихме се. Всичко отиде на кино.

— Още чакаме резултатите от ДНК анализа — каза Ралф; стори му се, че гласът му прозвуча някъде отдалеч, все едно той някак беше излязъл от тялото си и витаеше над него. Навярно така се чувстват боксьорите в нокаут, преди съдията да прекрати мача. — Тъй или иначе ще разговарям с Дебора Грант, после заминавам за Кап Сити да поработя като едновремешните детективи. Ще си размърдам задника и ще задавам въпроси, както е казал Хари Бош. Ще разпитам служителите в хотела и сервитьорите в „Камината“, където учителите са вечеряли. — Спомни си за казаното от Джийни и добави: — Може пък да открием нови отпечатъци или ДНК.

— Знаеш ли колко малка е вероятността да намериш улики в голям градски хотел почти седмица след въпросния ден?

— Знам.

— А пък ресторантът надали работи по това време. — Самюълс мрънкаше като дете, което е било съборено на тротоара от по-голямо хлапе и си е ожулило коляното. Ралф започваше да си дава сметка, че този човек го дразни. Държеше се като пораженец.

— Ако е близо до хотела, сигурно е отворен поне за обяд.

Самюълс поклати глава, без да откъсва поглед от застиналия образ на Тери Мейтланд.

— Дори да има съвпадение на ДНК… в което започвам да се съмнявам… ти си достатъчно опитен, за да знаеш, че съдебните заседатели рядко постановяват осъдителни присъди въз основа на ДНК и пръстови отпечатъци. Процесът на О Джей Симпсън е показателен в това отношение.

— Свидетелите…

— Голд ще ги срази в съда. Станхоуп? Стара и полусляпа. „Вярно ли е, че преди три години сте се отказали да шофирате, госпожо Станхоуп?“ Морис? Хлапе, зърнало окървавен човек на отсрещния тротоар. Скоукрофт е пил, неговият приятел — също. Клод Болтън има досие за притежание на наркотици. Най-надеждната свидетелка на обвинението е Върбова вейка, обаче ще ти открехна нещо, приятелю: в този щат хората все така недолюбват индианците. Нямат им доверие.

— Вече сме нагазили твърде дълбоко, за да се откажем — възрази Ралф.

— Самата истина и от нея боли.

Известно време двамата не продумаха. Вратата на Ралф беше отворена и както обикновено през неделните утрини в това градче, общото помещение на участъка беше почти безлюдно. На Ралф му идваше да каже на господин прокурора, че видеото ги е отклонило от най-важното, от безспорното: едно дете беше убито и според всички веществени доказателства те бяха арестували злодея. Ако се съди по видеозаписа от срещата с Харлан Коубън, Мейтланд е бил на сто и десет километра от местопрестъплението. Нямаха право да се откажат, докато не разплетяха загадката.

— Предлагам ти да ме придружиш в Кап Сити — промърмори накрая.