Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Звездните рейнджъри [Starship Troopers]
Звездните рейнджъри [Starship Troopers] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Электронная книга - «Звездните рейнджъри [Starship Troopers]». Краткое содержание книги:

Романът разказва, от първо лице, историята на младия войник Хуан „Джони“ Рико и службата му в Мобилната пехота, футуристична военна част екипирана с енергийни бронирани костюми. Кариерата му започва като редови войник, по-късно подофицер, а накрая офицер във войната между човечеството и арахнидни същества известни като „Дървениците“. През погледа на героя, Хайнлайн разглежда моралните и философските аспекти на страданието, гражданските добродетели, необходимостта от войната, смъртното наказание и природата на детската престъпност.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 125
Перейти на страницу:

Тази нощ дълго размишлявах над въпроса как подобни истории биха могли да бъдат предотвратени. Разбира се, в нашето съвремие те са рядкост — но дори и един-единствен случай е вече прекалено много. Никога не стигнах до отговор, който да ме удовлетвори. Този Дилинджър изглеждаше като всеки друг и неговото поведение и документация не биха могли да съдържат нещо кой знае колко необичайно, в противен случай той най-малкото нямаше да стигне до лагера „Къри“. Навярно беше една от онези патологични личности, за които четем, но не можем лесно да ги разпознаем.

И тъй като няма как да възпрем извършването на неговия първи престъпен акт, съществува само един сигурен способ да предотвратим проявата на повторно насилие. Този, към който прибягнахме.

Ако Дилинджър е съзнавал престъпния характер на своето деяние (което изглежда съмнително), то тогава той е знаел какво му се пише… и на мен ми се струва срамно, дето не беше осъден на това, което бе понесла мъничката Барбара Ан — на практика той въобще не изпита страдание.

Но да допуснем по-правдоподобния вариант — че той бе прекалено луд и не бе в състояние да осъзнае грешката си. Тогава какво?

Ние убиваме бесните кучета, нали?

Да бъдеш луд по този начин е вече опасно заболяване…

Не виждах спасителен изход за него. Имаше само две логични възможности. Според първата той не би могъл да бъде излекуван — в този случай най-добре е да е мъртъв, за негово добро и за безопаснотта на останалите. Или пък би могъл да бъде изцерен чрез психотерапия и да поумнее вследствие на многобройни сеанси. Мисля, че в този случай, ако той въобще успееше да се превъзпита, за да стане член на едно цивилизовано общество… дотолкова, че да вникне в постъпката си, извършена, докато е бил „болен“ — тогава какво друго му оставаше, освен самоубийството? Как би могъл да се примири с делото на своите ръце?

Ами ако предположим, че той избяга, преди да бъде излекуван окончателно и отново извърши същото злодеяние? Или ако му хрумне да потрети? Как да обясниш поведението му на съкрушените родители? С неговата амнезия ли?

Не успях да открия повече от един задоволителен отговор.

Веднъж се забърках в една дискусия на нашия клас в час по история и морална философия. Мистър Дюбоа говореше за безредиците, които предшествали упадъка на Северната Американска република в края на XX век. Според него, било е време, точно преди американското демократично общество да затъне, когато жестоките престъпления са били нещо толкова обикновено, каквото са кучешките сбивания. Терорът се е ширел не само в Северна Америка, но и в Русия, на Британските острови, както и на други места. Но той достигнал своя апогей в Северна Америка малко преди старата политическа система да рухне.

— Хората съблюдавали вечерния час, — говореше ни мистър Дюбоа — и не дръзвали да се показват на обществени места през нощта. Да сторят това означавало да бъдат нападнати от тълпа озверели хулигани, въоръжени с вериги, ножове, самоделни пистолети, тояги… и да бъдат наранени, обрани, осакатени за цял живот или дори убити. Това продължило години наред, непосредствено до войната между Руско-Англо-Американския съюз и Китайската хегемония. Убийството, пристрастяването към наркотиците, джебчийството, насилието и вандализмът били нещо обикновено. Те се случвали и на улиците посред бял ден, в училищните дворове, дори в училищните сгради. А градските паркове били така всепризнато застрашени, че честните хора стояли настрани от тях след мръкване.

Бях се опитал да си представя такива сцени да се разиграват в нашите училища. Просто не можах. Нито в нашите паркове. Паркът беше място за забавления, а не гладиаторска арена.

— Мистър Дюбоа, те не са ли имали полиция? Или съдилища?

— Имали са много повече полиция от нас. И повече съдилища. Всички тези институции обаче били износени и морално остарели.

— Мисля, че не ви разбираме.

Ако някое момче от нашия град беше извършило половината от изброеното… тогава навярно той и баща му щяха да бъдат линчувани на публично място един до друг. Но такива неща просто не са се случвали.

Тук мистър Дюбоа изиска от мен да дам определение за малолетен правонарушител.

— Ами едно от тези хлапета, които понякога нападат и пребиват хора.

— Погрешно.

— Да, но според учебника…

— Моите извинения. В твоя учебник наистина пише така. Изразът „малолетен правонарушител“ съдържа в себе си едно терминологично противоречие, което дава отговор на въпроса за падението на предходното общество. Но да оставим настрани терминологията. Отглеждал ли си някога домашно куче?

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)