Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Педру де Лороса бе дошъл с жена си и с цялото си имущество на борда, за да се върне заедно с нас в Европа. Синът на краля на Таренате Чехилидероа пристигна подир два дни с лодка, в която имаше много въоръжени мъже и помоли де Лороса да отиде при него. Но португалецът, който нямаше доверие в Чехилидероа, отказа, а също предупреди и нас да не допускаме Чехилидероа и неговите бойци на борда. Послушахме съвета му. По-късно научихме, че Чехилидероа имал план да залови де Лороса и да го предаде на капитана на Малака, който бе португалец. Когато разбра, че сме прозрели намерението му, синът на краля на Таренате се отдалечи, без да пести заплахите и без да крие разяреното си лице.
Кралят ни изпрати вест, че щял да ни посети владетелят на Бахиан и ни помоли да дадем залпове в негова чест. Гостът дойде на 15 декември привечер и ние изпълнихме желанието на краля. Не стреляхме обаче с големите оръдия, защото корабите вече бяха твърде тежко натоварени. Кралят на Бахиан се появи, съпроводен от брат си, с една голяма лодка, в която седяха три редици гребци — общо сто и двадесет души. Украсена бе с флагове, направени изкусно от бели, жълти и червени пера на папагали. Удари на тимпани съпровождаха ритмичните движения на гребците. В две други лодки седяха млади момичета, дар за годеницата: братът на краля на Бахиан искаше да вземе за жена една от дъщерите на краля на Тадоре. Тази „флота“ ни приветствува, като заобиколи нашите кораби.
Понеже обичаите не позволяват един крал да пристъпи в страната на друг, кралят на Тадоре направи своето посещение на краля на Бахиан не по суша, а в морето. Когато кралят на Бахиан забеляза, че другата лодка се приближава до неговата, той стана от килима, на който седеше, за да отстъпи мястото си на краля на Тадоре. Този от учтивост отказа да седне на килима и застана от другата страна. След това кралят на Бахиан предаде на краля на Тадоре като откуп за съпругата, която този даваше на брат му, петстотин патоли. Патолите са материи от злато и коприна, които се тъкат в Китай и особено се ценят тук на островите. За тях дават по три бахара карамфил, а понякога и повече. Когато почине знатен островитянин, неговите близки му оказват почит, като го обличат в дреха от такава материя.
В понеделник кралят на Тадоре изпрати на краля на Бахиан празничен обед, който носеха петдесет жени. Те бяха облечени в коприна от кръста до коленете и вървяха две по две, придружавани от един мъж. Всяка носеше по една голяма купа, в която имаше малки чинийки с най-различни ястия. Мъжете носеха големи съдове с вино. Подредени така, те се приближиха до ладията, в която седеше под жълт балдахин кралят, и му поднесоха всичко това. Когато си тръгнаха обратно, жените се прилепиха за някои от нашите моряци, които зяпаха любопитно, и ги пуснаха, чак когато получиха от тях малки подаръци. Тъй или иначе много от моряците не дадоха тези подаръци напразно. Кралят на Тадоре изпрати и за нас кози, кокосови орехи и вино.
Днес опънахме нови ветрила, върху които изрисувахме кръста на свети Якоб Галицийски с надписа: „Това е знакът за нашето благополучно пътуване.“
Във вторник подарихме на краля пушките които бяхме взели от джонките, и едно оръдие с четири бурета барут. На всеки кораб бяхме натоварили по осемдесет тона вода. Дърва щяхме да получим на остров Маре, където кралят бе изпратил сто мъже, за да ги насекат.
Днес кралят на Бахиан получи от краля на Тадоре разрешение да слезе на сушата и да сключи с нас съюз. Пред него вървяха четирима островитяни, които държаха в ръце изправени нагоре ками. В присъствието на краля на Тадоре той ни увери, че ще запази карамфила, който са оставили португалците на неговия остров, до пристигането на нова испанска флота и не ще го даде другиму. В знак на това, че бе готов да служи на краля на Испания, той ни предаде като подарък за нашия господар един роб и десет бахара карамфил. Роба приехме, но от карамфила взехме само два бахара, тъй като корабите ни бяха вече така претъпкани, че не можеха да поемат повече товар.
Освен това кралят на Бахиан ни помоли да предадем от негово име на краля на Испания две много хубави мъртви птици. Тези птици са на големина, колкото дрозд, имат малка глава, дълга човка и крака не по-дебели от паче перо за писане. Опашката им прилича на опашката на дрозда, но нямат крила, а само разноцветни пера, които наподобяват перата на рибар. Останалата им перушина е тъмна. Тези птици могат да летят само когато духа вятър. Разправят, че идвали от рая, наричат ги болондината или „птици на боговете“84.
84
Тези птици били колибри. Б.пр.