Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
На 12 ноември кралят нареди да стъкмят навес за нашите стоки и след няколко часа той бе готов. Там отнесохме всички предмети, предназначени за разменна търговия, и поставихме трима от нашите хора на стража. Споразумели се бяхме с краля и за начина, по който ще правим размяната.
За всеки бахар карамфил трябваше да даваме: 10 лакътя хубав червен плат или 15 лакътя плат от по-ниско качество, 25 лакътя фино ленено платно, или пък 17 катила живак, 50 ножици или 15 брадви, 40 кепета или 3 тимпана, или пък един центнер мед. Огледалата се търсеха много и можехме изгодно да ги разменяме, но повечето се бяха изпочупили по пътя, а колкото бяха останали здрави, ги взе до едно кралят. Част от стоките, които сега разменяхме, бяхме пленили от джонките, за които споменах по-рано. Така че търговията беше изгодна за нас, но можеше да бъде още по-доходна, ако не бързахме толкова да се върнем в Испания.
Освен срещу карамфил всеки ден разменяхме разни дреболии срещу кози, кокошки, кокосови орехи, смокини и други храни, а също така използвахме случая и се запасихме с голямо количество прясна вода на корабите. Тук водата избликва от земята гореща, но като постои един час на открито, изстива. Обясняваха ни, че става така, защото водата извира от планините, където растат карамфиловите дървета. Във всеки случай установихме, че португалците отново се бяха опитали да измамят света, като твърдяха, че на Молукските острови изобщо нямало питейна вода.
Днес кралят изпрати сина си Мосахап на остров Мутир, да докара оттам определеното за нас количество карамфил. Макар че искаше да ни задържи на своя остров, той правеше всичко, за да ускори нашето отпътуване.
Днес му показахме пленниците. Кралят помоли да му ги подарим, за да ги изпрати по домовете им. Той смяташе, че тази постъпка ще увеличи славата на испанския крал и ще направи известно името му сред тези племена. Ние му предадохме трите жени, определени за дар на испанската кралица, и всички мъже, с изключение на онези, които бяхме пленили на остров Борнео. Кралят много се зарадва, че изпълнихме молбата му.
Освен това кралят ни помоли да изколим всички свине, които носехме на борда, и като обезщетение за тях ни предложи птици и кози. Изпълнихме и това негово желание. Изклахме животните под горната палуба, за да не забележат мохамеданите. Тези странни хора изпитват голямо отвращение от свинете.
Вечерта при нас дойде португалецът Педру Афонсу де Лороса. Ние знаехме, че кралят го е предупредил да говори само истината. Де Лороса каза, че живее от шестнадесет години в Индия. Призна, че десет от тях е прекарал на Молукските острови и че точно толкова години са изминали откак португалците са открили тази островна група, без да съобщят за това. А преди единадесет месеца и половина на Молукските острови пристигнал един голям кораб, за да натовари тук подправки, но силни бури и проливни дъждове го принудили да остане дълги месеци в Бандан. Този кораб бил дошъл от Европа и неговият капитан, португалецът Тристан де Менезяш, разказал на сънародника си де Лороса, че една флотилия, състояща се от пет кораба, под главното командуване на някакъв португалец на име Фернау Магаляиш, била тръгнала от Севиля, за да завладее Молукските острови от името на краля на Испания. Кралят на Португалия, разсърден от това, че един от неговите поданици се е поставил на разположение за тази цел, изпратил голям брой кораби към скалистия нос Добра надежда и нос Санта Мария в страната на канибалите78, за да пресекат пътя на испанската флотилия. Но тези кораби не успели да открият испанските. По-късно кралят научил, че Магелан е избрал свой път през друго море и веднага дал заповед на своя главнокомандващ в Индия дон Диего Лопес де Сичера да замине с шест военни кораба за Молукските острови и да потопи испанската флотилия.
Когато запитахме какво е станало с де Сичера, де Лороса продължи разказа си. По онова време Сичера получил известие, че турците въоръжават флота срещу Малака и се видял принуден да изпрати всички кораби, с които разполагал по пътя от Мека, за страната на юдейското племе. Пред град Аден се стигнало до въоръжено сблъскване, при което турците били унищожени. Така де Сичера е бил възпрепятствуван да предприеме действия срещу нас. Малко по-късно, разказа ни по-нататък де Лороса, де Сичера изпратил един голям военен кораб, въоръжен с две редици топове, но и този кораб не ни открил и се върнал безславно.
78
При устието на Рио де ла Плата. Б.пр.