Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Кралят на Бахиан беше около седемдесетгодишен. За него разказваха, че преди битка срещу враговете си или при други важни начинания той търсел удоволствие при един слуга, специално определен за тази цел, подобно на удоволствието, което, ако се вярва на Светоний85, Никомед е намирал при Цезар.
Един ден кралят на Тадоре изпроводил вестоносец при моряците, които стояха на стража и му наредил да им предаде да не излизат през нощта, тъй като между островитяните имало магьосници, които умеели с помощта на разни балсами да приемат фигурата на човек без глава. В този вид обикаляли през нощта и когато срещнели човек, докосвали го по ръката и намазвали палеца му с някой от споменатите балсами. След това този човек заболявал и подир три до четири дни неизбежно умирал. Кралят прибавил, че отдавна се старае да открие тези магьосници. Някои вече бил заловил и обесил.
Кралят на Бахиан призна върховната власт на краля на Испания. Той и всички останали владетели на Молукските острови отправиха до испанския крал послание, в което го уверяваха, че желаят да бъдат винаги верни поданици на испанската корона.
В сряда сутринта вече бяхме готови за тръгване. Владетелите на Тадоре, на Джайлоло и на Бахиан, както и синът на краля на Таренате, бяха дошли на уреченото място, за да ни съпроводят до остров Маре.
Корабът „Виктория“ пръв вдигна котва и скоро излезе в открито море, където спря да чака „Тринидад“, Но на „Тринидад“ имаше затруднения с котвата. Тогава моряците забелязаха, че корабът има доста голяма пробойна на дъното на най-долното помещение. Когато узнаха това на „Виктория“, върнаха се обратно и хвърлиха котва на старото място. Свалиха част от товара на „Тринидад“, за да могат да разкрият пробойната. Макар че корабът бе наклонен на едната си страна и водача нахлуваше като през тръба, ние не успяхме да намерим повреденото място. Два дни непрестанно изпомпвахме, но всичките ни усилия отидоха напразно.
Когато кралят на Тадоре научи за това, той побърза ла дойде, за да ни помогне. Но и на него не му провървя. Тогава заповяда на петима островитяни, които можеха да издържат дълго под вода, да се гмурнат под кораба. Търсиха повече от половин час, но и те не успяха да открият откъде нахлуваше водата. И понеже корабът вече потъваше, кралят изпрати да доведат от другия край на острова още по-сръчни гмуркачи. На другата сутрин те се спуснаха под водата, като смятаха, че там, където е пробит корабът, водната струя ще повлече косите им. Търсиха повече от час, но и те не можаха да разкрият пробойната.
Вече и кралят не виждаше изход. Той каза през сълзи: „Сега кой ще потегли за Испания, за да предаде на тамошния крал, моя господар, вести за мен и да му отнесе моите дарове?“ Отговорихме му, че не ни остава друго, освен да изпратим само „Виктория“ за Испания. Тя трябваше да отплава веднага, за да използва източните ветрове. През това време щяха да поправят „Тринидад“ и после той можеше да се отправи със западните попътни ветрове към Дариенския провлак, който се намира от другата страна на морето в страната Диуканан86. Кралят ни увери, че имал на служба 250 дърводелци които под наше ръководство щели да бъдат в състояние да поправят кораба. Обеща също така да се отнася към всички, които останат на острова, като към собствени деца. Когато произнасяше това обещание, в гласа му прозвуча такова вълнение, че повечето от нас едва можаха да сдържат сълзите си.
Понеже се страхувахме, че поради тежкия си товар кораб „Виктория“ би могъл да се повреди в открито море и да потъне, свалихме 60 центнера карамфил на сушата и ги прибрахме в жилището, което бе построено набързо за екипажа на „Тринидад“. Мнозина от „Виктория“ биха предпочели да останат на Тадоре, вместо да се върнат в Испания, защото се страхуваха, че корабът не е подготвен за такова дълго плаване. Освен това никой още не бе забравил теглилата, които изтърпяхме през време на пътуването си до Молукските острови. Повечето се страхуваха, че може да загинат глад в открито море.
В събота, деня на свети Тома, кралят на Тадоре ни изпрати двама пилоти, които да ни изведат от този хаос от острови. Те ни обясниха, че времето е отлично за пътуване и че би трябвало колкото е възможно по-рано да отплаваме в открито море, но понеже трябваше да изчакаме нашите другари, които оставаха тук, да напишат писма, можахме да потеглим едва към обед. Двата кораба си взеха сбогом, като изстреляха залпове е оръдията, а другарите ни дойдоха донякъде с лодки. Най-сетне с много сълзи и прегръдки се разделихме.
85
Римски писател (70–140 г.), създал животописания на римските императори и на други видни римляни. Б.ред.
86
Юкатан. Б.пр.