Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
При 8° южна ширина стигнахме до островите Злот, Носемамор и Галиан. Тук ни връхлетя страшна буря.
Уплашени за живота си, ние дадохме обет да направим поклонение пред иконата на света Мария де ла Гуида в случай, че се избавим. Едва успяхме да приберем ветрилата и да се доберем до един висок остров, зад който хвърлихме котва.
Обитателите на този остров, наречен Малуа, са диваци и приличат по-скоро на лишени от разум животни, отколкото на хора. Те са човекоядци и ходят голи. Само когато потеглят в битка, покриват гърдите и гърба си с биволски кожи, украсени с кармиоли88, зъби на глиган и кози опашки. Косите си привързват на сноп и ги прикрепят с тръстикови гребени с дълги зъбци. Брадите си обвиват с листа и след това ги напъхват във фунии от тръстика. Така навярно се стремят да изглеждат по-страшни, но на нас ни се видяха само смешни.
Те бяха най-грозните хора, които срещнахме в тази част на Индия.
Храните и питиетата си съхраняват в мехове от палмови листа. Лъковете и стрелите им са от тръстика. Жените, също въоръжени, се запътиха заканително към нас, но достатъчно бе да им подарим по някоя дреболия и те веднага станаха приветливи и дори покорни.
Тези диваци пробиват срамните си части с перо и то така, че да стърчи и от двете страни. Когато ги запитахме защо правят това, те се изсмяха и не ни отговориха. Едва по-късно научихме от жените им причината за този странен обичай. Те казаха, че това увеличавало сладострастието им и че биха отблъснали всеки мъж, който не зачита този обичай. Обаче сами се опровергаха: вярност и прелюбодеяние са за тях неизвестни понятия и на техните мъже не им правеше впечатление, когато те се забавляваха с нашите моряци.
На този остров останахме четиринадесет дни: калафатихме кораба, който бе пострадал от бурите. Лишения не търпяхме — намирахме кози, кокошки, риба, кокосови орехи и чер пипер. За един фунт старо желязо получавахме петнадесет фунта восък или чер пипер. Има два вида пиперени зърна: продълговати и кръгли. Растението се вие като бръшлян по стволовете на дърветата и листата му приличат на листата на черницата. Плодовете на продълговатия пипер, наречен лули, са на реси като на лешника, а на кръглия пипер имат вид на клас и се казват „лада“. Зърната им се оронват по един и същ начин. Навред околовръст видяхме полета, покрити с пиперени храсти.
Остров Малуа се намира на 8°30′ южна ширина и 169°40′ дължина от демаркационната линия. От Малуа взехме с нас един мъж, който изрази готовност да ни заведе на някакъв остров, изобилствуващ с храни.
Нашият пилот от Молукските острови ни разказа за някакъв остров на име Аручето, разположен някъде наблизо.
Хората, които живеели там, не били по-високи от педя, а ушите им стигали до земята. Когато си лягали да спят, те използвали едното си ухо за постеля, а другото — за завивка. Тези джуджета ходели голи, с остригани глави, имали бърза походка и пискливи гласчета. Живеели под земята, хранели се с риба и с някакъв плод, който растял между кората и дървесината на едно дърво, бял на цвят, кръгъл и приличен на посипано със захар колендро89. Ние бяхме любопитни да видим тези джуджета, само че плитчините и насрещните течения ни възпряха да отидем до Аручето.
На 25 януари напуснахме Малуа и след като изминахме 5 левги, на другия ден стигнахме до един остров, разположен на югозапад. Пилотът ни каза, че този остров се нарича Тимор90.
Отправих се сам към сушата, за да преговарям с владетеля на Амабан. Нуждаехме се от хранителни припаси. Той ми предложи биволи, свине и кози, но искаше за тях толкова много, че не можахме да се споразумеем. Затова прибягнахме до следното: задържахме главатаря на едно друго селище, който бе дошъл съвсем доверчиво със сина си на борда на нашия кораб. Казахме му, че трябва да ни докара шест бивола, десет свине и десет кози, ако иска да си възвърне свободата. Понеже се страхуваше, че може да го убием, той нареди да ни донесат всичко, което изредихме, но не бе в състояние да ни даде повече от пет кози и две свине. Въпреки това ние бяхме доволни и дори му подарихме една брадва и огледало. Тон също остана доволен от размяната.
Владетелят на Амабан е свикнал да го обслужват само напълно голи жени. Тези жени носят на ушите си малки златни халки, от които висят копринени помпони, а на ръцете си имат безброй гривни от злато и месинг. Мъжете украсяват голите си тела с кръгли златни пластинки, косите им са прихванати с тръстикови гребени и златни халки, а някои носят на ушите си и изсушени дръжки от тиква.
88
Миди. Б.пр.
89
Едногодишно етерично маслено растение от сем. сенникоцветни. Б.пр.
90
Остров от Малайския архипелаг от групата на Малките Зондски о-ви. Б.пр.