Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Кралят се появи още същия ден, без да проявява ни най-малко недоверие. Обясни ни, че идва при нас като у дома си и ни увери, че нашето решение да отплаваме така внезапно, без подготовка, го натъжава силно. Другите кораби престоявали винаги по тридесет дни, докато натоварят. Напомни ни, че сезонът е неблагоприятен за плаване и ни предупреди да внимаваме, защото недалеч от Бандан имало плитчини. Най на края добави, че тъкмо сега била най-голяма вероятността да срещнем португалски кораби.
С всички тези уговорки кралят целеше да ни накара да останем. Като видя, че не може да ни задържи, каза:
— Тогава искам да ви върна всичко, което ми подарихте от името на краля на Испания. Ако отпътувате, без да изчакате аз да подбера дарове, достойни за вашия крал, всички съседни владетели ще ме обвинят в неблагодарност и скъперничество. Освен това ще сметнат, че сте избързали толкова, защото сте се страхували от измяна и така аз за цял живот ще трябва да нося позорното име изменник. След тези думи, за да разсее всички наши подозрения, той накара да донесат корана. Сложи го четири пъти върху главата си, след като го целуна почтително, и прочете една молитва, наречена „цамбехан“. След това провъзгласи с висок глас, че се кълне в аллах и в корана да остане завинаги верен приятел на испанския крал. Изглеждаше много развълнуван при тези думи и на нас не ни оставаше друго, освен да му обещаем, че ще се задържим още четиринадесет дни в Тадоре.
Оставихме му кралския печат и кралското знаме. По-късно узнахме, че неколцина вождове от острова го посъветвали да заповяда да ни избият и с това да спечели благоволението и благодарността на португалците, които щели по-добре от нас да го подкрепят при един поход срещу краля на Бахиан. Обаче кралят отговорил с негодувание, че никой и за нищо на света не може да го тласне към такава измяна.
Днес кралят нареди да обявят на всеослушание, че всички, които притежават карамфил, могат да дойдат на нашите кораби и да ни го предложат за продан. Набързо изкупихме всичко, каквото ни донесоха.
Днес кралят на Махиан дойде в Тадоре. Той обаче не пожела да слезе на сушата, тъй като неговият баща и брат му, които бе прогонил от Махиан, бяха намерили убежище на този остров.
В събота кралят на Тадоре доведе на корабите племенника си Хумаи, който едва двадесет и пет годишен беше вече министър. Като чу, че нямаме повече червено сукно, кралят веднага изпроводи пратеник на сушата и той донесе три лакътя плат. На министъра дадохме същите подаръци, каквито бяхме направили на краля на Тадоре. Не притежавахме нищо повече освен гюллета за оръдията и когато кралят и министърът напускаха корабите ни, изстреляхме залпове за сбогом.
В четвъртък и петък закупихме големи количества карамфил както в града, така и от островитяните, които идваха при нас с лодките си. Понеже се беше разнесла вече мълвата, че скоро ще отплаваме, те ни го продаваха много евтино. Само че нашите стоки за размяна съвсем привършиха, а всеки моряк искаше да отнесе у дома си полагаемата му се част, за това не един от тях даваше ризата от гърба си, шапката или оръжието си срещу карамфил.
В събота ни посетиха синовете на краля на Таренате с жените си, дъщери на краля на Тадоре. Заедно с тях на борда дойде и де Лороса. Подарихме на тримата братя и на жените им ножици, понеже нямахме нищо друго. Когато си тръгваха, ние отново изстреляхме залп с всички оръдия.
Понеже денят на отплаването беше вече определен, кралят сега ни посещаваше всеки ден. Ние виждахме, че му е трудно да се раздели с нас. Между другото той повтаряше, че се чувствувал като малко дете, чиято майка се кани да го напусне. Молеше да му подарим две или три от нашите оръдия. Предупреждаваше ни да не тръгваме нощем, защото тук имало много плитчини и подводни скали. Когато отвърнахме, че ще плаваме денем и нощем, за да стигнем по-скоро до Испания, той ни увери, че ще се моли за нас.