Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Хуан Карвахо остана на Тадоре с петдесет и трима европейци, а нашият екипаж се състоеше от 47 европейци и 13 индийци.
Един от министрите на краля на Тадоре ни съпроводи до остров Маре. Още щом островът се показа в далечината, към нас се отправиха четири лодки, натоварени с дърва. За по-малко от час ние ги прехвърлихме на борда и след това отплавахме в югозападна посока.
На всички тези острови освен карамфил растат още джинджифил, дървото „сагу“, от което приготовляват хляб, ориз, кокосови орехи, смокини, бадеми, много по-едри от нашите, сладки и кисели нарове, захарна тръстика, пъпеши, краставици, тикви, един много освежителен плод на големина колкото диня, който се нарича „комиликаи“, и други вкусни плодове, има също кокосово и сусамово масло. От полезните животни се срещат кози, кокошки и пчели, които не са по-едри от мравки и събират отличния си на вкус мед в хралупите на дърветата. Видях и различни папагали. Между тях имаше бели, които се наричат „катара“, и червени, наречени „нори“. Те са много търсени не само заради хубавите си пера, но и поради това, че се научават да говорят много добре. Такъв папагал струва един бахар карамфил.
Мохамеданите завладели тези острови преди близо петдесет години. Те се настанили тук и наложили религията си. Преди тях по тези места живеели езичници, които не се интересували от карамфиловите дървета. Сега само тук-таме са останали езически семейства. Те живеят в планините. Там карамфиловото дърво вирее най-добре. Областта, в която расте карамфиловото дърво, се казва Малуко.
(липсваща картинка???)
А — клон от пиперов храст, 1 — плодовете на черния пипер; Б — бананово дърво, 2 — банан; В — ананас; Г — кокосова палма, 3 кокосов орех, 4 — разрез на кокосов орех; Д — клон от карамфилово дърво, 5 — карамфилов цвят, 6 — не разцъфналите пъпки се изсушават и се употребяват като подправка
Остров Тадоре е разположен на 0°27′ северна ширина и 161° дължина от демаркационната линия. Остров Таренате се намира на 1°40′ северно от екватора. Мутир е разположен непосредствено под него, а Махиан — на 15′ южна ширина.
ОТ РАЗДЯЛАТА С МОЛУКСКИТЕ ОСТРОВИ ДО ЗАВРЪЩАНЕТО В ИСПАНИЯ
Продължихме между верига от острови, които носят имената Кайоан, Лайгома, Сико, Джиоги, Кафи, Лабоан, Толиман, Титамети, Маго и Батулига. Говореше се, че жителите на остров Кафи били по-дребни от пигмеите.
Преминахме покрай южния бряг на Батулига и поехме в посока запад-югозапад. На юг видяхме множество малки острови. Пилотите ни посъветваха да хвърлим котва тук наблизо, за да не се натъкнем през нощта на плитчините между тях. Затова се отправихме на югоизток и се установихме край един остров, разположен на 2° южна ширина и отдалечен на 55 левги от Тадоре.
Този остров се казва Сула. Неговите жители нямат крал. Те са човекоядци и езичници. Мъжете и жените ходят голи, ако не се смята една препаска от дървесна кора около кръста, широка два пръста. Наблизо има и други острови, на които живеят човекоядци. Това са островите Силан, Нозелано, Бига, Атулаблон, Лейчиегор, Тенетум, Гондиа, Пейларурум, Манадан и Беиайя.
От Сула продължихме покрай островите Ламатола и Тенетум. Вечерта хвърлихме котва при един голям остров, наречел Буру. На него намерихме храна в изобилие: свине, кози, кокошки, захарна тръстика, кокосови орехи, сагу и шиакарени, които тук се наричат „нанга“.
Шиакарените имат груба кора и приличат на дини. Вътрешността им е пълна с червеникави семенца, подобни на семките на пъпешите. На вкус тези плодове напомнят кестени, някои обаче са горчиви и не могат да се ядат.
На 35 левги от Буру са пръснати дванадесет острова, които носят името Банда87. На шест от тях виреят мускатови орехи, а по другите растат всички останали видове плодни дървета. Тези острови са разположени близо един до друг. Населени са с мохамедани. Островите Банда се намират на 6° южна ширина. Не ги посетихме, защото не ни бяха на път.
87
Островна група от Малайския архипелаг в морето Банда. Б.ред.