Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
На остров Джайлоло расте и мускатовото дърво, което много прилича на нашите орехови дървета. Това се отнася както до листата му, така и до плодовете. Когато узреят, те напомнят по цвета и по мъхестата си обвивка малка дюля. Външната кора е дебела колкото зелената кора на нашите орехи. Под нея се открива нежна тъкан, а след това и черупката, която обвива самия орех.
Освен това на този остров вирее и джинджифилът, който ние ядохме, когато е зелен, вместо хляб. Растението, от което се получава, не е дърво, а храст; той пуска дълги една педя издънки и листа, наподобяващи тръстика, само че още по-тесни. Издънките нямат никаква стойност, само корените представляват интерес и се купуват. Докато са зелени те не миришат така силно, както изсушените, които се смесват с вар, за да се запазят за по-дълго.
Жилищата на островитяните приличат на тези, които вече бяхме видели по другите острови, само че не са толкова високо издигнати от земята и са оградени с бамбуков плет. Преди да влязат в новопостроена къща, островитяните запалват около нея огън и устройват празненство. Те окачват на покрива от всичко, което се ражда на острова, и вярват, че на бъдещите обитатели никога не ще им липсват тези неща.
Жените са грозни, ходят голи и носят само малка препаска от дървесна кора. Мъжете се придържат към същото облекло и въпреки грозотата на жените си са много ревниви. Те изпадаха в ярост, когато ние слизахме на сушата голи до кръста, защото смятаха, че по този начин искаме да въведем в съблазън жените им.
Островитяните приготвят хляба си по следния начин: вземат къс мека дървесина от едно дърво, което наподобява палма, начукват го и след това го пекат на открит огън. Те наричат този хляб „сагу“ и го използват най-вече като запас при пътуванията си по море.
Жителите на Таренате идваха всеки ден с лодките си при нас и ни предлагаха карамфил. Понеже чакахме завръщането на краля, не купувахме нищо от тях. Разменяхме само стъклени мъниста срещу хранителни продукти, но скоро забелязахме, че местните жители са недоволни от това и неведнъж виждахме заплашително вдигнати юмруци.
На 24 ноември, неделя, кралят се завърна под звуците на тимпани. В знак на уважение ние го приветствувахме с многократни оръдейни изстрели. Той ни съобщи, че съгласно неговите разпореждания не след дълго ще получим достатъчно карамфил.
И наистина още в понеделник ни доставиха 791 катила82 карамфил. Това бяха първите товари на нашите кораби и за да изразим радостта си, изстреляхме няколко залпа с оръдията. На Молукските острови наричат карамфила „хомоден“, на Сарангани — „бонгаловен“, а в Малака — „шианхе“.
Всеки ден виждахме ту на един, ту на друг връх мъгла, която се образуваше във форма на малки облачета. Тази мъгла допринасяла за отличното качество на подправките. Всеки островитянин има по няколко дървета, за които се грижи сам и бере плодовете им.
Днес кралят отново ни удостои с посещение и изтъкна, че заради нас е напуснал своя остров, нещо за което биха го осъдили всички негови предшественици. Той го сторил обаче на драго сърце, в знак на уважение към испанския крал и за да ни помогне по-скоро да се завърнем в родината си. Помоли ни да се върнем тук с голяма военна сила и да отмъстим за смъртта на неговия баща, който бил убит на остров Буру83. Враговете осквернили трупа му, като го хвърлили в морето, вместо да го погребат.
Кралят ни съобщи също, че възнамерявал да устрои в наша чест празненство, на което щял да покани владетеля на Бахиан и неговия брат. Когато го запитахме какъв е поводът, той ни обясни, че такова празненство се устройва винаги, когато търговци натоварят първите количества карамфил, а освен това желаел да се прочетат молитви за нашето щастливо завръщане в родината. Бил наредил вече да се приготви всичко и да се прочистят пътищата от неприятели.
Тази покана не ни хареса. Научили бяхме, че на мястото, откъдето се снабдявахме с вода, неотдавна били нападнати и убити от островитяните тримата португалци, които придружавали Серану. Освен това често виждахме нашите пленници да разговарят тайно с местните жители. По тази причина и още повече че бе жив споменът ни за Зубу, ние отклонихме поканата. Вместо това предложихме кралят да дойде на нашите кораби и го помолихме по възможност да го стори по-скоро, за да можем да му предадем обещаните четири роби и някои други предмети. Освен това му дадохме да разбере, че смятаме скоро да отплаваме.
82
Около 900 кг.
83
Остров в Тихи океан, трети по големина от Молукските острови. Б.пр.