Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Де Лороса не премълча, че няколко дни преди нашето пристигане един португалски кораб и две джонки пристигнали на Молукските острови, за да съберат сведения за нас. Хвърлили котва пред Бахиан и се опитали да се възползват от случая и да закупят карамфил, но не се задоволили само с това. Седмина от португалците, въпреки всички предупреждения на капитана им, отвлекли няколко жени на краля от жилищата им. Телохранителите ги убили и капитанът сметнал за най-благоразумно да се спаси с бягство. Натоварените с карамфил и други стоки джонки останали на Бахиан.
По-нататък де Лороса ни разказа, че всяка година множество джонки от Малака идвали на Молукските острови да закупуват карамфил. Тази търговия била най-доходна. Той потвърди, че португалският крал от десет години ползва от притежанието на Молукските острови, но крие това от краля на Испания. Тези сведения на де Лороса бяха от голяма важност за нас. Ето защо ние се опитахме да го убедим да тръгне с нас за Испания, като му внушихме, че там го очаква значително възнаграждение. Де Лороса прие нашето предложение.
Днес кралят ни съобщи, че ще замине за Бахиан, ла да донесе карамфила, който португалците са оставили там. Ние му дадохме подаръци и го помолихме да ги раздаде от името на испанския крал.
Той остана известно време при нас и помоли да го научим да си служи с оръжията. Дори сам стреля с един арбалет три пъти, но не можахме да го накараме да се докосне до някоя пушка.
Срещу Тадоре е разположен един голям остров на име Джайлоло79, населен отчасти с мохамедани, отчасти с езичници. Той е толкова голям, че са необходими четири месеца, за да бъде заобиколен с джонка.
Мохамеданите имат двама владетели, единият от които, както ни каза кралят на Тадоре, имал 600, а другият — 525 деца. Езичниците нямат толкова много жени, колкото мохамеданите и не са така суеверни. През целия ден се молят на предмета, който съзрат сутрин, щом отворят очи. Езическият крал се нарича раджа Папуа. Той живее във вътрешността на острова и се храни в златни чинии.
На този остров се среща между скалите едно растение с кухи стебла80, дебели колкото мъжка ръка и пълни с много вкусна течност. Срещу тези пръчки разменихме много стоки с тия племена.
Днес, събота, мохамеданският владетел на Джайлоло дойде на нашите кораби. Ние го дарихме с една дреха от зелена дамаска, с два лакътя червен плат, няколко огледала, ножове, ножици, гребени и два позлатени стъклени бокала, които особено му харесаха. Той беше много любезен към нас и ни обясни, че иска да бъдем и негови приятели, щом сме приятели на краля на Тадоре, тъй като го обичал като собствен син. Покани ни да слезем на сушата, но ние отклонихме поканата му. Този владетел е много могъщ и се ползва с голямо уважение по всички острови. Той е вече възрастен и се казва раджа Юсу.
Днес кралят дойде отново на нашите кораби и ни помоли да дадем в негова чест изстрел от всички оръдия. Ние изпълнихме желанието му и за отбелязване беше, че гърмежът не го уплаши. В младите си години той е бил много храбър воин.
Днес слязох на сушата, за да проуча как расте карамфилът. Карамфиловото дърво достига голяма височина, стволът му е дебел почти колкото тяло на мъж. Клоните са силно разперени, като към върха образуват пирамида. Листата приличат на тези на лавровото дърво, кората е с маслинов цвят. Карамфилчетата израстват по върховете на малките клонки на снопчета по десет, а понякога дори и по двадесет. Според годишното време дървото има на едната си страна повече плодове, отколкото на другата. Най-напред плодът е бял, когато зрее става червеникав, а след като изсъхне — черен. Бере се два пъти в годината: веднъж за Коледа и втори път през лятото, когато климатът по тези места е най-мек. При зимното слънцестояние е най-горещо, по това време слънцето се намира в зенита си. През топли и сухи години реколтата от всеки остров достига от 300 до 400 бахара. Дървото вирее само по планините, ако се присади в равнината, веднага умира. Листата, кората, дори и дървесината имат същия мирис и вкус като самия плод. Ако не се обере по време на зреенето, той става така дебел и твърд, че само обвивката му може да се употребява. Карамфиловите дървета растат само на Молукските острови: на Джайлоло и на малкия остров Маре, разположен между Тадоре и Мутир.81
79
Днес Халмахера или Джайлоло — един от Молукските острови. Б.ред.
80
Бамбукова тръстика. Б.пр.
81
От Молукските о-ви карамфиловото дърво е пренесено и се култивира в тропиците на Азия и Африка. Б.ред.