Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
А Анди Белфльор не харесваше нито един от нас и му се искаше да намери начин да ни вкара до един в затвора по една или друга причина.
Изправих се бавно на крака и докоснах удареното място на бузата си, възползвайки се от физическата болка, за да отвлека вниманието си от болката в сърцето си и от ужасната печал, която ме заля. Имах чувството, че тази нощ никога няма да свърши.
ПОГРЕБЕНИЕТО БЕ НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА в община Ренард. Така поне каза свещеникът. Под прекрасното утринно лятно небе баба бе положена непосредствено до мама и татко в семейния ни парцел в старото гробище между къщата на Комптън и бабината.
Джейсън се оказа прав. Сега къщата принадлежеше на мен, заедно с двайсетте акра земя наоколо, както и правата върху полезните изкопаеми под тях. Парите на баба, колкото имаше, бяха разделени поравно помежду ни. Освен това тя бе поставила условие да прехвърля на Джейсън своята половина от жилището на родителите ни, ако искам да получа пълни права върху къщата й. Лесна работа. Не исках никакви пари от брат ми за моята част, макар че адвокатът ме изгледа неразбиращо, когато му го заявих. Джейсън щеше направо да пощръклее, ако спомена нещо за плащане на моя дял, никога не бе приемал за реално, че съм наполовина собственик. И все пак фактът, че баба е оставила цялата къща на мен, си беше голям шок. Явно го е преценила по-добре от мен.
„Слава богу, че имам странични доходи, освен тези от бара!“, замислих се сериозно, опитвайки се да се концентрирам върху нещо различно от загубата. Плащането на данъка върху къщата и земята, плюс поддържането й, за което баба отчасти се бе погрижила, наистина щеше да се отрази сериозно на финансите ми.
— Предполагам, че ще се преместиш — рече Максин Фортънбери, докато чистеше кухнята.
Бе донесла салата с варени яйца и шунка и търкаше наоколо, опитвайки се да бъде полезна, с каквото може.
— Но, скъпа, след случилото се тук… — Пълното лице на Максин помръкна угрижено.
— С тази кухня ме свързват много повече хубави, отколкото лоши спомени — обясних.
— О, колко положителен поглед имаш върху нещата — възкликна тя изненадано. — Суки, ти действително си много по-умна, отколкото хората си мислят.
— Боже, благодаря, госпожо Фортънбери — отвърнах безразлично и ако тя бе доловила това в тона ми, не го показа по никакъв начин. Колко умно!
— Твоят приятел ще дойде ли на погребението? — Едрата, четвъртита Максин бършеше лицето си с кърпа за ръце. За щастие приятелките й бяха изчистили мястото, където намерих баба.
— Моят приятел? А, Бил! Не, не може да дойде.
Тя ме погледна смутено.
— Церемонията ще се състои през деня.
Тя все още недоумяваше.
— Той не може да излезе навън.
— О! Естествено! — тя докосна леко слепоочието си, давайки да се разбере, че е схванала за какво става въпрос. — Ама че съм тъпа. Наистина ли ще се изпържи?
— Е, той твърди така.
— Знаеш ли, толкова съм доволна от речта, която изнесе пред клуба. Това наистина спомогна доста за приемането му от общността.
Кимнах разсеяно.
— Хората са страшно потресени от убийствата, Суки. И се говори, че вампирите са отговорни за тях.
Погледнах я с присвити очи.
— Не си го изкарвай на мен, Суки Стакхаус! Откакто Бил бе така добър да разкаже всички онези интересни събития на срещата на Потомците, повечето хора са на мнение, че той не е способен да извърши такива ужасни деяния спрямо онези жени. Но не одобряват особено някои от гостите му.
Зачудих се какви ли истории се разправяха и потръпнах при мисълта. Стана ми интересно дали има предвид Малкълм, Лиам и Даян, когато говореше за гостите му. Аз също не ги харесах особено и потиснах инстинктивната потребност да ги защитя.
— Вампирите се различават помежду си точно толкова, колкото и хората — отвърнах аз.
— Точно това казах и аз на Анди Белфльор — отвърна тя, кимайки енергично. — Викам му: „Ти по-добре преследвай някой от онези другите, дето не щат да се научат да живеят с нас. А не Бил Комптън, който полага сериозни усилия да се установи“. В обредния дом ми каза, че най-после е оправил кухнята си.
Стоях вторачена в нея. Опитах се да си представя какво ще прави Бил в тази кухня и защо въобще му е необходима.
Тези отвлечени мисли не успяха да ме разсеят и най-после си дадох сметка, че известно време явно ще си поплаквам. Така и стана.
На погребението Джейсън беше застанал до мен, очевидно преодолял изблика си на гняв. Не ме докосна, нито говори с мен. Е, но не ме и удари. Почувствах се страшно сама. Но след това погледнах към склона и си дадох сметка, че целият град скърби заедно с мен. Тесните улички около гробището бяха пълни с коли докъдето погледът ми стигаше. А около шатрата за погребението имаше стотици хора, облечени в черно. Сам беше там и бе в костюм, направо не приличаше на себе си, Арлийн, застанала до Рене, бе сложила рокля на цветя. Лафайет стоеше най-отзад заедно с Тери Белфльор и Чарлси Тутън. Барът сигурно бе затворен. И всички приятелки на баба, които все още можеха да се движат. Господин Норис открито плачеше, поливайки сълзите си със снежнобяла кърпичка. По едрото лице на Максин бе изписана мъка. Докато свещеникът казваше каквото имаше да казва, а ние с Джейсън седяхме сами в неустойчивите сгъваеми столове на мястото, отредено за семейството, усетих как нещо се отдели от мен и се понесе в ефира и разбрах, че независимо какво се е случило с баба, в момента тя си е у дома.