Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
— Позволете да ви напомня, сър — изсъска Вторият на Капитана, — че лежите в тази вана от повече от ТРИ ГОДИНИ?!
И като нанесе този последен удар, Вторият се завъртя на пети и се оттегли гордо в един ъгъл, за да се упражнява в мятането на гневни погледи срещу огледалото.
Капитанът се въртеше смутено във ваната. Усмихна се притеснено на Форд.
— Ами човек трябва хубаво да си почине при такава напрегната работа като моята — каза той.
Форд си смъкна бавно ръцете. Това не предизвика никаква реакция. Артър също свали своите. Пристъпвайки много бавно и внимателно, Форд се приближи до пиедестала на ваната. Потупа го с ръка.
— Красиво нещо — излъга той.
Чудеше се дали ще стане нещо, ако се усмихне. Много бавно и внимателно той се усмихна. Нищо не се случи.
— Ъъъ… — каза той на Капитана.
— Да? — каза Капитанът.
— Ами имате ли нещо против — каза Форд, — ако ви попитам в какво именно се състои вашата работа.
Една ръка го потупа по рамото. Обърна се рязко.
Беше първият офицер.
— Вашите питиета — каза той.
— О, благодаря ви — каза Форд.
Двамата с Артър взеха по един джинс-тоникс. Артър отпи от своя и с изненада откри, че много прилича на уиски със сода.
— Искам да кажа, нямаше как да не забележа — рече Форд, като също отпи една глътка — труповете в трюма.
— Трупове ли? — изненада се Капитанът.
Форд замълча и се замисли. Човек не бива да прави прибързани заключения, каза си той. Възможно ли беше Капитанът да не знае, че на кораба му има петнадесет милиона мъртъвци?
Капитанът му кимаше весело с глава. И като че ли си играеше с едно гумено пате.
Форд се огледа. Вторият го наблюдаваше в огледалото, но веднага отмести поглед — очите му бяха в постоянно движение. Първият офицер просто стоеше с таблата в ръка и се усмихваше благо.
— Труповете ли? — повтори Капитанът.
Форд облиза устни.
— Да — каза той, — всички онези мъртви телефонни хигиенисти и специалисти счетоводители, нали разбирате, долу в трюма.
Капитанът го гледаше втренчено. Изведнъж метна глава назад и се изсмя.
— О, ама те не са мъртви — каза той. — Боже мили, не са, разбира се, те са само замразени. По-късно ще бъдат съживени.
Форд направи нещо, което правеше много рядко — премигна.
Артър сякаш се пробуждаше от някакъв транс.
— Искате да кажете, че трюмовете ви са пълни със замразени фризьори? — попита той.
— О, да — отговори Капитанът. — Долу има милиони фризьори, изморени телевизионни продуценти, застрахователни агенти, чиновници, служители от охраната, говорители на разни организации, експерти по организацията на труда и какви ли не още. Ще колонизираме нова планета.
Форд се олюля леко.
— Интересно е, нали? — каза Капитанът.
— Какво? С онези там долу ли? — попита Артър.
— Не ме разбрахте правилно — каза Капитанът. — Ние сме само единият от корабите на Флотилия „Ноев ковчег“. Този е Ноев ковчег В, нали разбирате. Извинете, мога ли да ви помоля да пуснете още малко топла вода?
Артър изпълни молбата му и във ваната се изля цял потоп пенеста розова вода. Капитанът въздъхна от удоволствие.
— Много ви благодаря, скъпи друже. Моля ви, сипете си още пиене.
Форд изпи на един дъх своята чаша, взе бутилката от подноса на първия офицер и пак я напълни догоре.
— Какво представлява — попита той — Ноев ковчег В?
— Това, което виждате — отговори Капитанът, като плискаше весело по пенестата вода с патето.
— Да — каза Форд, — но…
— Ами виждате ли, всичко започна с това — каза Капитанът, — че нашата цивилизация, планетата, от която идваме, беше, така да се каже, обречена.
— Обречена?
— О, да. Затова всички решиха, че ще е най-добре да натоварим цялото население на гигантски космически кораби и да отидем да се заселим на някоя друга планета.
На това място прекъсна разказа си и се отпусна назад с доволно грухтене.
— Навярно на някоя по-малко обречена планета — подсказа му Артър.
— Какво казахте, драги?
— Някоя по-малко обречена планета. На която сте щели да се заселвате.
— Да, ще се заселим. И така, взе се решение да се построят три кораба, три космически Ноеви ковчега, нали разбирате, и… да не би да ви отегчавам?
— Не, не — заяви Форд твърдо, — страшно е интересно.
— Знаете ли, много е приятно — замислено каза Капитанът. — да поприказваш с някой друг за разнообразие.
Очите на Втория се стрелнаха трескаво из стаята и отново се спряха върху огледалото, като две мухи, отклонили за миг вниманието си от любимото парче тримесечно месо.