Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
Едно голямо добродушно лице и една добродушна, покрита с пяна ръка се показаха над ръба на чудовищната вана.
— А, здравейте, Втори — каза капитанът, като помаха сърдечно с гъбата, — доволен ли сте от днешния ден?
Вторият капитан се изпъна дори повече отпреди.
— Доведох двамата пленници, които открих в хладилно отделение номер седем, сър! — изджавка той.
Форд и Артър се изкашляха смутено.
— Ъъъ… здравейте — казаха те.
Капитанът им се усмихна лъчезарно. Значи Вторият наистина бе докарал пленници. Браво на него, помисли си капитанът, приятно е да видиш човек, който върши работата, за която най го бива.
— О, здравейте, момчета — каза им той. — Извинете, че не ставам. В момента се къпя. Ще пиете по един джинс-тоникс, нали? Погледнете в хладилника. Първи.
— Слушам, сър.
Интерес представлява фактът — макар и засега да не е известно доколко е важен, — че някъде към 85 процента от всички познати светове в Галактиката, били те примитивни или високо развити, са изобретили едно питие, наречено джинс-тоникс, или джии-Н-С-Т’Н-икс, или джинс-о-никс, или… — вариациите на същата фонетична тема са повече от хиляда. Самите питиета не си приличат и варират между Сиволвианския чианитомнигс, който представлява най-обикновена вода с температура малко над стайната и Гаграканския цджинс-тони-кс, който може да убие вол от сто метра разстояние. Всъщност единственото нещо, което е общо за всички тези питиета, като изключим факта, че звучат еднакво, е това, че са били изобретени и назовани преди съответните светове да установят контакт с други светове.
Как можем да го изтълкуваме този факт? Никак, защото той си остава в пълна изолация. И все пак той съществува, въпреки че не се вписва в ни една от теориите на структуралната лингвистика. Старите лингвисти-структуралисти много се ядосват, когато млади лингвисти-структуралисти започнат да го чоплят. А младите лингвисти-структуралисти много обичат да се занимават с него и будуват до късно през нощта, убедени, че са пред прага на някакво изключително важно откритие, и в последна сметка се превръщат в преждевременно остарели лингвисти-структуралисти, които ги е много яд на младите. Структуралната лингвистика е една злощастна, разделена на два враждуващи лагера дисциплина и мнозина от тези, които се занимават с нея, най-често прекарват нощите си в опити да удавят грижите си в Уисгис Зода.
Вторият стоеше пред ваната на Капитана и трепереше от разочарование.
— Не желаете ли да разпитате задържаните, сър? — изквича той.
Капитанът го изгледа слисано.
— А за какъв дявол ми е притрябвало да ги разпитвам? — попита той.
— За да разследвате случая, сър! Да откриете с каква цел са дошли тук!
— О не, не, не — каза Капитанът. — Предполагам, че просто са отскочили, за да пийнем по един джинс-тоникс, не смяташ ли?
— Но, сър, те са мои пленници! Аз трябва да ги разпитам!
Капитанът ги измери с колеблив поглед.
— Е, добре — каза той, — щом трябва. Попитай ги тогава какво искат да пият.
В очите на Втория се появи студено злобно пламъче.
Той се приближи бавно към Форд Префект и Артър Дент.
— Е добре, нищожества — изръмжа той, — отрепки такива…
Ръгна Форд Префект със Смърт-О-Запния пистолет.
— По-спокойно, Втори — предупреди го кротко Капитанът.
— КАКВО ИСКАТЕ ДА ПИЕТЕ?!! — изкрещя Вторият.
— Ами с удоволствие бих пийнал един джинс-тоникс — каза Форд. — А ти, Артър?
Артър премига няколко пъти.
— Какво? О, ъъъ, да — рече той.
— СЪС ИЛИ БЕЗ ЛЕД?! — изрева Вторият.
— О, със, ако обичате — каза Форд.
— ЛИМОН??!!
— Да, ако обичате — каза Форд. — А да имате от ония малки бисквитки? Нали ги знаете, онези с вкус на сирене?
— ТУК АЗ ЗАДАВАМ ВЪПРОСИТЕ!!! — нададе вой Вторият, като целият се тресеше от едва сдържан бяс.
— Ъъъ, Втори… — каза меко Капитанът.
— Сър?!
— Бъди добро момче и се разкарай оттука, ако обичаш. Поне във ваната ме остави да си почина.
Очите на Втория се свиха и заприличаха на две — както им викат в средите на Крещящите и Убийците — студени цепки. Вероятно това се прави с цел противникът да остане с впечатлението, че си изгубил очилата или че се мъчиш да не заспиш, но защо в това трябва да има нещо заплашително е въпрос, който все още няма отговор.
Направи крачка-две към капитана. Устата му (на Втория) — една твърда, тънка рязка. И отново, трудно е да се разбере защо, това се тълкува като войнствено държане. Ако по време на разходките си из джунглите на Траал случайно попаднеш на легендарния Кръвожаден звяр Бъгблатер, имаш сериозни основания да се радваш, ако устата му представлява тънка, твърда рязка и не е както обикновено зейнала паст с остри, олигавени зъби.