Ресторант „На края на Вселената“

Един люк за наблюдение в пода изведнъж привлече вниманието на Форд. Той клекна, за да го отвори, като енергично отмахваше с ръка облаците леденостуден газ, които заплашваха да го обгърнат. На Артър му хрумна една мисъл.

— Ако това са просто ковчези — забеляза той, — защо ги държат на студено?

— И въобще за какво изобщо ги държат — каза Форд, като дръпна и отвори люка. През него надолу потече газ. — Всъщност кому е нужно да влага толкова труд и средства, за да разнася пет хиляди трупа из Космоса?

— Десет хиляди — уточни Артър, като посочи към арката, през която смътно се виждаше следващата зала.

Форд си пъхна главата в наблюдателния люк. После се изправи.

— Петнайсет хиляди — каза той. — Долу е същата работа.

— Петнайсет милиона — каза един глас.

— Това е много — каза Форд. — Твърде, твърде много.

— Обърнете се много бавно — изрева гласът — и си вдигнете ръцете. Без излишни движения, че ще ви направя на мънички, мънички парченца.

— Хей, приятел? — каза Форд, като се извърна бавно и си вдигна ръцете, без да прави излишни движения.

— Защо — каза Артър Дент — никой не се радва, като ни види?

В рамката на вратата, през която бяха влезли в гробницата, се открояваше силуетът на човека, който не се радваше да ги види. За неудоволствието му можеше да се съди отчасти по грубите, заповеднически нотки в гласа му и отчасти по озлоблението, с което размахваше големия си сребрист Смърт-О-Запен пистолет. Дизайнерът на пистолета явно не е имал за задача да прикрие истинското му предназначение. „Направи го да изглежда зловещ — му е било наредено. — Нека всеки му стене ясно, че този пистолет има два края, а този, който е застанал срещу него, трябва да е наясно, че не го очаква нищо добро. Ако това означава, че по него трябва да стърчат разни шипове, зъбци и почернени части, нека бъде така. Това няма да е пистолет, който ще окачиш над камината си или ще бутнеш небрежно в някое чекмедже. Това е пистолет, с който ще излезеш, за да причиняваш зло на хората.“

Форд и Артър гледаха нещастно пистолета.

Човекът с пистолета пристъпи от вратата и взе да ги обикаля. Когато излезе на светло, те видяха неговата черна и златиста униформа, копчетата на която бяха толкова добре излъскани и грееха тъй ярко, че биха принудили шофьора на идеща насреща кола да примигне предупредително със светлините.

Той посочи към вратата.

— Вън! — каза той.

Хората, които държат такова мощно оръжие в ръката си, обикновено ги разбират с една дума. Форд и Артър напуснаха залата, последвани плътно от Смърт-О-Запния пистолет и лъскавите копчета.

Когато излизаха в коридора, те се сблъскаха с двадесет и четирима тичащи срещу тях джогери, вече изкъпани и преоблечени, които минаха край тях и влязоха в гробницата. Артър се обърна и смаяно ги зяпна.

— Мърдай! — изрева техният поробител.

Артър се размърда.

Форд сви рамене и също се размърда.