Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
— Айде бе, Васо! Къде се изгуби като старите пари? — посрещна го Линдро в задимената бръснарница.
Всички бяха вътре: и Фончо, и бай Симчо, и Цвечи, и Евтим Здравков, дори и Алексо Поптодоров беше тук. Той седеше с насапунисано лице на бръснарския стола и дърдореше нещо с гърлен и наперен глас. Цачи бе приседнал до него и чакаше брадата му да омекне. Липсваха само капитан Гичо и куцият златар.
— Ако, бай Пано е избягал на Запад, скоро няма да го видим! — категоричен бе Алексо.
— На Запад! Кво ще прай там, таа жена? — изрази несъгласие Фончо.
— Ами, ще се мъчи! — изсмя се престорено Линдро. — Цвечи, ти знаеш ли как е Източна Германия на сръбски, а?
Бившият футболист на Мария Луиза го погледна над рамките на очилата си, готов за поредния бъзик.
— Източно Немачка — каза Линдро. — Така! А ГФР-то?
И без чака отговор, Георги Борисов-Линдро отсече:
— Западно Имачка!
Мъжете бурно се разсмяха сред дим и мирис на пудра и одеколон, а Васил използва момента, за да седне до своя съселянин и стария адвокат Нисим Ниньо.
— Добре, че Гичо не е тук, да те забере в милицията! — каза бащата на Самуел.
— Що бе, аз кво толкова съм казал!
— Ти не знай много, че ще налапаш маркуча! — скастри го Цачи. — Никой няма да ти помогне. Нищо, че Гаргата ти е съученик — и той не може да те спаси.
— Е, вие няма да ходите да ме докладвате, я!
Настъпи конфузна пауза. Никой от присъстващите не бе дотам сигурен, че да изключи възможността от подобна постъпка. Линдро наистина трябваше да внимава. Всъщност, ако не беше толкова сърдечен и безобиден и само преди десетина години той наистина можеше „да отплува по Дунава“, както сам би се изразил за арестуваните врагове на социализма. И вместо наистина да си затрае, Линдро продължи да влиза в забранената зона:
— Абе, ами ако са го изчезнали бая ти Пано?
Спаси го адвокатът Нисим Ниньо:
— Жори, Панайот е герой от войната. Не говори така! Я ми кажи ти нещо за футбола. Бай Пано все ще се намери.
— Аха, студен! — не остана длъжен Линдро, но осъзна, че трябва да насочи разговора в друга посока. — Цвечи, как е простатитът?
Отдъхнаха си.
— Т-ти м-м-много знаеш! Ама…
За щастие, Георги Борисов-Линдро не пострада от органите на народната власт, а от електричеството — една от съставните части на комунизма. Той загина нелепо, ненавършил шейсет години, в един горещ летен ден, докато заваряваше колелото на внука си. Потта, която се стичаше отвсякъде по тялото му, направи късо съединение и Линдро издъхна на място с накрайника на електрожена в ръка. Последните му думи, по-скоро неистов крясък, който събра цялата махала, бяха: „Бягай!“ Те бяха отправени към внучето му, което инстинктивно се опита да хване дядо си, за да му помогне. В предсмъртния си миг Линдро бе благодарил на Господ, че взе него, а не детето му.
— Няма сведения да е избягал зад граница — включи се и дядото на Стефчо и Кирчо.
Като зет на Ангел Пенев, Евтим вероятно разполагаше и с повече информация от останалите. Никой не се опита да го оспори. Васил си спомни, че и Гичо му бе казал същото. Не счете за нужно да го повтори, нито да подскаже с нещо за съмненията си, макар вече всички в махалата да бяха убедени, че Гергина е убийцата.
— Тя му е видяла сметката! Няма кой друг, ама Гичо като не ще да я притисне! — обади се отново Фончо. — Старецът имаше пари…
— Ти откъде знаеш? — попита Линдро.
— Жорка, ясно ти е, че всички знаем. Не може да бъркаш в меда и да не си оближеш пръстите. Бай ти Пано има най-малко половин кило злато. Обзалагам се!
— Фончо, говориш глупости! — намеси се Цачи. — Така става то!
— Прав е Цачи! — подкрепи го бай Симчо. — Никой няма да го остави да си взима безнаказано.
— Кой и за какво ще го убие тогава?
— Айде де! Мистерия! — И Цачи се надигна, и започна да точи бръснача.
Алексо побърза да се изкаже:
— Може Гина да си е намерила някой друг и да е решила да види сметката на бай Пано. Убийство от любов също не бива да се изключва.
— Това да ти не е Франция! — контрира го Линдро.
— Що да не бе, Жорка? — пак се обади Фончо. — И нашите жени обичат! А на тях влезне ли им нещо у главата — мани, мани!
— Като твойта Мара с мачъците!
— Глей го сега!
— Така е, така е! Няма по-луда твар от женската! — философски заключи Алексо. — Цачи, давай, че от сапуна започнаха да ме сърбят бузите!