Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
В началото Ибрихам водеше с една игра пред Мърсър, но американецът бързо го настигаше. Ибрихам още имаше предимство, но вече не знаеше колко дълго ще го запази. Защитата на Селоме Нагаст беше пресметнат риск, който лесно можеше да даде обратен резултат. От деня, в който прие мисията, Ибрихам знаеше, че той и екипът му стъпват по тънък лед и с всяко ново развитие на нещата положението ставаше все по-опасно.
Но въпреки всичко, ако Мърсър намереше мината, това щеше да означава безкрайно много за народа на Ибрихам. И със сигурност щеше да удвои вярата в техния бог не само в Близкия изток, но и в целия свят, когато наистина откриеха реликвата от древността, из чезнала преди хиляди години, част от историята, леген да от векове. Пророкът на единствения Бог бе чул думите Му, бе ги предал на народа Му и имаше вероятност Ибрихам да се сдобие с точния текст, запис, направен от човек на Божията реч.
Той чу шум зад себе си и се обърна. В същия миг се разнесе пронизителен писък. Някакъв мъж бе извадил от якето си картечен пистолет с къса цев. Ибрихам нямаше време да реагира, когато човекът натисна спусъка и започна да стреля безразборно.
Без да подозира, преследвачът на Филип Мърсър също бе наблюдаван.
Ожесточеността и неочакваността на атаката го стреснаха само за секунда. После подготовката му надделя и Ибрихам започна да разсъждава автоматично. Първите няколко куршума се забиха в пода и в стената вдясно от него. Един от телевизионните монитори се разби сред дъжд от стъкла и искри. Ибрихам се хвърли вляво, падна на мокета и се претърколи встрани от потока от олово, но все още не можеше да намери прикритие. Не носеше оръжие и беше беззащитен. Видя как стрелецът се прицелва. Една жена получи два куршума в гърдите, които я блъснаха назад, сякаш беше кукла на конци.
Строполиха се още двама души. На пода се разплиска кръв. Ибрихам се претърколи отново и се скри зад поваленото тяло на едър мъж в жълто-кафяв шлифер. Четири куршума надупчиха трупа. Друг го улучи в прасеца и въпреки годините на боен опит, Ибрихам се премести, за да облекчи напрежението в ранения си крак. За миг торсът му се повдигна над земята и следващият поток от куршуми го улучи в гърдите и проникна дълбоко в тялото му, разкъсвайки тъканите. Шокът и загубата на кръв се надпреварваха кой да го убие пръв.
Сърцето му спря, когато кръвта му изтече.
Стрелецът, висок африканец, облечен като служител от обслужващия персонал на летището, се обърна към прозореца и изстреля последния си пълнител. Огромното, дебело стъкло експлодира и се разпиля върху пистата долу. От мига, в който стрелецът бе извадил оръжието си, до строшаването на стъклото бяха изминали четири секунди и половина.
В настъпилата суматоха той скочи през разбития прозорец и се приземи на асфалта шест метра по-долу. Никой нямаше смелостта да погледне и да види какво става с него. Той побягна и се скри зад ниския корем на боинг 737, после съблече униформата. Отдолу беше облечен като портиер. Убиецът се сля с работниците на летището — поредният имигрант, нает за физически труд, който малцина европейци искаха да упражняват.
Мърсър стигна до сцената на кръвопролитието само няколко секунди след като стрелецът избяга. Сърцето му биеше като обезумяло. Отначало помисли, че куршумите са предназначени за него. Мърсър огледа отблизо жертвите. От петимата убити вниманието му се насочи върху единия — трупа на единствения мъж, който отговаряше на описанието на похитителите на Хари. В якето му Мърсър намери мобилен телефон.
Той запомни обляното в кръв лице на мъжа.
— Ще се срещнем в ада и тогава ще ти се иска да не беше умирал — прошепна Мърсър и се отдалечи, преди да пристигнат карабинерите и охраната на летището.
АСМАРА, ЕРИТРЕЯ
Ако го питаха, Хабте Маконен казваше, че е дърводелец по професия. Ако го притиснеха, си признаваше, че е работил в медната мина, която японците експлоатираха в Южна Африка по време на етиопската окупация. Не му беше присъщо да крие истината от хората, но обикновено държеше на личната си неприкосновеност.
Имаше манталитет на човек, умеещ да оцелява, и Хабте наистина беше такъв. Бе придобил това умение още на млади години и постоянно го усъвършенстваше. Маконен беше мълчалив и сдържан и се държеше на разстояние от всеки, с когото се запознаеше.
Само няколко души знаеха за досието му от войната за освобождение и всички бяха на страната на Еритрея. От етиопските, кубинските и руските войници, които бе срещнал през петнайсетгодишната си военна служба, малцина бяха живи, за да говорят за него, един от най-храбрите бойци, оцелели от войната. Фактът, че остана жив и невредим физически, беше същинско чудо.