Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Дадено — каза Джейсън и стана. — Веднага, щом огледат дупката на гърба ми, ще направя списък на необходимите неща.
Към Джейсън беше прикачен един навъсен, необщителен човек на име Скоп, който му служеше едновременно и за водач, и за пазач. Той се отнасяше много сериозно към задълженията си и Джейсън съвсем скоро разбра, че е затворник в отпуск. Кърк бе приел хипотезата му, но нямаше никаква гаранция, че й е повярвал. Само една негова дума и пазачът би могъл да се превърне в палач.
Изведнъж го обзе смразяващо предчувствие, че накрая ще стане точно така. Независимо дали Кърк приемаше, или не приемаше хипотезата му, той не можеше да си позволи да рискува. Докато съществуваше и най-слабото подозрение, че Джейсън се е свързал с груберите, нямаше да го оставят да си тръгне жив от тази планета. Горските обитатели се лъжеха, ако си въобразяваха, че един толкова прозрачен замисъл може да бъде осъществен. Или пък просто бяха заложили на нищожната вероятност за успех. Те едва ли имаха какво да губят от цялата работа.
Джейсън се зае със списъка на нещата, които щяха да му трябват за детектора за псионната посока, но през половината от времето умът му бе другаде. Мислите му се въртяха тежко в кръг и търсеха несъществуващ изход. Той бе отишъл твърде далеч, за да може да си тръгне безпрепятствено. Кърк щеше да се погрижи за това. Ако не намереше начин да прекрати войната и да разреши проблема на груберите, той си оставаше на Пиръс за цял живот. Което изобщо нямаше да е толкова дълго.
Щом приготви списъка, той се обади в „Снабдяване“. С изключение на някои неща — а те можеха да бъдат заменени, — всичко останало, от което имаше нужда, бе налице и щеше да му бъде изпратено. Скоп като че потъна в сън на стола си, а Джейсън, подпрял с ръка главата си, за да противодейства на натиска на притеглянето, се зае с работния чертеж на машината.
Изведнъж обаче вдигна поглед, тъй като усети, че наоколо цари тишина. Но нали все пак чуваше машините в сградата и гласове вън в коридора. Тогава каква бе тази тишина…?
Тишина в съзнанието. Откакто се завърна в града, бе толкова претрупан с работа, че не бе забелязал пълното отсъствие на каквото и да било усещане за пси. Липсваше постоянният прилив от реакциите на животните, както и смътно доловимото присъствие на собствените му психо-кинетични способности. Изведнъж му дойде на ум, че в града винаги е било така.
Джейсън се опита да слуша с подсъзнанието си… и се отказа почти преди още да е започнал. В момента, в който се настрои, той почувства около себе си непрекъснат мисловен натиск. Все едно че се намираше в плавателен съд на дъното на океана, положил ръка на вратата, отделяща го от страхотното налягане. Дори и през затворената врата се усещаше натискът, стихията, която напираше, готова да го размаже. Точно така се получаваше и със силата пси в града. Беззвучните, изпълнени с ненавист викове на Пиръс мигновено щяха да унищожат всяко съзнание, което се отвореше за тях. Някаква функция на мозъка обаче му послужи за прекъсвач на псионната верига и я изключи, преди тя да успее да взриви съзнанието му напълно. И краткотрайният допир с нея му стигаше да поддържа спомена за неудържимия й напор… както и да подхранва постоянните му кошмари.
Това състояние имаше едно-единствено предимство. Липсата на мисловен натиск му позволяваше да се съсредоточи по-лесно. Въпреки умората, разработването на чертежите вървеше бързо.
Мета пристигна късно същия следобед и му донесе частите, които бе поръчал. Тя плъзна дългата кутия по работната маса, отвори уста да каже нещо, но се отказа. Джейсън вдигна поглед към нея и се усмихна:
— Объркана ли си?
— Не знам какво искаш да кажеш — отвърна му тя. — Не съм объркана. Просто ме е яд. Редовният курс е отменен и графикът на доставките ни ще изостане с месеци. И вместо да пилотирам или да дежуря на периметъра, ми се разрешава единствено да се мотая наоколо и да те чакам. И после да извърша някакъв тъп полет в определена от теб посока. Още ли се чудиш, че ме е яд?
Джейсън внимателно монтира частите на шасито, преди да й отговори:
— Както казах, ти си объркана. И мога да ти обясня в какъв смисъл… което ще те обърка още повече. А, честно казано, много ми е трудно да устоя на такова изкушение.
Тя го погледна през масата, смръщи вежди и несъзнателно взе да навива и да развива с пръст кичурче коса. Джейсън я харесваше такава. Като чистокръвен пириец в стихията си, тя притежаваше индивидуалност, колкото едно винтче в машина. Но излезеше ли от схемата, му напомняше повече за момичето, което бе опознал по време на първия си полет към Пиръс. Чудеше се дали е възможно да я накара действително да вникне в думите му: