Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Къде ще го инсталираш? — попита Мета.
— Ти кажи — отвърна й Джейсън. — За антената ми трябва такова място, че пред кълбото да няма плътен метал, който да пречи на сигнала. Ще се задоволя с тънка пластмаса или в най-лошия случай мога да я монтирам извън корпуса с помощта на дистанционно управление.
— Май ще ти се наложи — каза тя. — Корпусът е едно компактно цяло. Външното разузнаване извършваме посредством екран и разни уреди. Мисля, че не… чакай… има едно място, което може да стане.
И тя го заведе при някаква издатина в корпуса, където се намираше една от аварийните ракети. Влязоха през люка, а след тях, понесъл с усилие апарата, се вмъкна и Скоп.
— Тези ракети са полускрити в кораба — обясни Мета. — Имат прозрачни предни люкове, покрити с плъзгащи се екрани, които се вдигат автоматично при изстрелване.
— А сега можем ли да ги вдигнем?
— Струва ми се, че да. — Тя проследи електрическите вериги за изстрелване до един комутатор и вдигна капака. След това ръчно включи релето за екрана и тежките плочи се плъзнаха обратно в корпуса. Пред очите им се разкри ясна картина, тъй като по-голямата част от люка се подаваше извън кораба-майка.
— Чудесно — каза Джейсън. — Аз ще се установя тук. А как да разговарям с тебе в кораба?
— Ето оттук. Този предавател е настроен предварително. Не пипай нищо друго… особено този ключ — тя посочи голямата ръчка точно в средата на командното табло. — Аварийно изстрелване. Две секунди след дръпването й ракетата излита. И по стечение на обстоятелствата точно в тази няма гориво.
— За всеки случай никакво пипане — каза Джейсън. — А сега накарай този бабаит да ме включи към мрежата на кораба и аз ще инсталирам това нещо.
Детекторът бе прост, но настройката трябваше да бъде прецизна. Сигналът за чувствителния уред се приемаше от антена във формата на чиния. И от двете страни на входа се забелязваха резки спадове, тъй че посоката можеше да бъде определена съвсем точно. Полученият сигнал се подаваше на усилвател. За разлика от електронните компоненти на първото стъпало, това бе начертано със символи на бяла хартия. Към него водеха внимателно слепени входящи и изходящи проводници.
Когато всичко бе готово и прикрепено на мястото си, Джейсън кимна към образа на Мета на екрана:
— Давай нагоре… и моля те, спокойно. Без специалните ти номера с десетократно притегляне. Обикаляй периметъра съвсем бавно, до второ нареждане.
Корабът се вдигна плавно и набра височина, а след това пое кръгов курс. Направиха пет обиколки на града и едва тогава Джейсън поклати глава.
— Апаратът работи прецизно, но улавя прекалено много шумове от околността. Отдалечи се на трийсет километра от града и започни нова обиколка.
Този път резултатите бяха по-добри. Откъм града идваше мощен сигнал, който не се отклоняваше повече от един градус по скалата. При положение че антената се намираше под прав ъгъл спрямо посоката на полета, сигналът бе сравнително постоянен. Мета завъртя кораба около оста му, тъй че спасителната лодка на Джейсън се оказа право отдолу.
— Сега е добре — каза той. — Задръж курса и не давай на носа да се отклонява.
Джейсън внимателно отбеляза първоначалното положение на приемащата антена върху циферблата на кръга за настройване и я завъртя на 180°. Докато корабът продължаваше обиколката си, той бавно търсеше насочени към града сигнали. Откри един едва след като вече бяха на средата на курса.
Това наистина бе нов сигнал — тесен, но силен. За по-голяма сигурност Джейсън изчака корабът да направи още две обиколки, като всеки път отбелязваше посоката върху жирокомпаса. Те съвпадаха. При третата обиколка той се свърза с Мета:
— Приготви се за пълен десен завой или както е там по вашему. Струва ми се, че се ориентирах. Готово… давай сега.
Завиха бавно и Джейсън нито за миг не изгуби сигнала. Успя да го задържи докрай, въпреки моментните му колебания. Когато компасът се успокои, Мета включи на по-голяма мощност.
Взеха курс към коренните обитатели на Пиръс. Цял час пътуваха с най-високата скорост, която им позволяваха конкретните атмосферни условия, без да забележат някаква промяна. Мета заропта, но Джейсън държеше да се запази този курс. Сигналът не трепваше нито за миг и постепенно се усилваше. Те прелетяха над веригата от вулкани, която очертаваше бреговите граници на континента, и корабът им се разтресе над огнените стихии. След като оставиха сушата зад себе си и се озоваха над водата, Скоп замърмори заедно с Мета. Непрестанно въртеше оръдейния мерник, но толкова далеч от брега почти нямаше по какво да се стреля.