Свят на смъртта I

Пазачът погледна свирепо изпод дебелите си вежди към празната врата, пистолетът му се подаде с вой и светкавично се прибра в кобура. Той изръмжа нещо нечленоразделно по адрес на Джейсън, излезе с решителна крачка във външното помещение и трясна вратата след себе си. Мета бърчеше съсредоточено вежди и гледаше с недоумение.

— Това може да е само летящо жило и нищо друго — каза тя най-сетне. — Не е възможно нищо друго да изглежда по този начин. А дори и да не преде коприна, то ще те ухапе, ако се приближиш, затова ще трябва да го застреляш. — Тя се усмихна със задоволство на желязната логика на отговора си.

— Пак не си права — отвърна й Джейсън. — Току-що направих описание на предача подражател, който живее на планетата Стовър. Той имитира най-убийствените форми на живот там и върши толкова добра работа, че няма нужда от никакви допълнителни предпазни мерки. Иначе си седи кротко на ръката ти и преде безкрайната си нишка. Ако натоваря един кораб с тях и ги пусна тук, на Пиръс, никога няма да си сигурна кога да стреляш, а?

— Но сега нали ги няма тук — настояваше Мета.

— А спокойно можеше да ги има. И ако ги имаше, всички правила на твоята игра щяха да се променят. Сега става ли ти ясно? В галактиката съществуват някои установени закони и правила… но те нямат нищо общо с тези, които спазвате вие. Вашето правило е безкрайна война с местната природа. А аз искам да пристъпя рамките на вашия кодекс и да сложа край на тази война. Ти не би ли искала това? Нима не ти се иска да водиш едно по-пълноценно съществуване, а не непрекъснато да се бориш за оцеляване? Да живееш с надежда за щастие, любов, музика, изкуство — всички тези приятни неща, за които никога си нямала време.

Мета слушаше прехласната, а от лицето й изчезваше цялата пирийска строгост. Докато говореше, Джейсън машинално се бе пресегнал и я бе хванал за ръката. Тя бе топла и при докосването му пулсът й се ускори.

Изведнъж Мета разбра какво става, дръпна рязко ръката си и се изправи. След това тръгна слепешката към вратата, но острият глас на Джейсън я застигна:

— Пазачът Скоп избяга, защото не искаше да се раздели със скъпоценната си двуполюсна логика. Тя е всичко, което той притежава. Но ти, Мета, си виждала и други части на галактиката и знаеш, че животът не се състои единствено от стремежа да убиеш, за да не те убият, както е на Пиръс. Чувстваш, че това е така, дори и да не го признаваш.

Тя се обърна и се втурна навън. Джейсън гледаше след нея и замислено почесваше едва наболата си брада.

— Мета, имам съвсем слаба надежда, че жената надделява над пирийката. Стори ми се, че видях… може би за първи път в историята на този кървав и раздиран от битки град… сълзи в очите на един от обитателите му.