Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Билото на хълма беше разчистено от храсталаци и плоско, макар и не равно — площадка като груба каменна маса, петдесет крачки дълга и толкова широка, с предостатъчно място за всички, които трябваше да са тук, и честно казано — за още доста хора. От близо петдесетте крачки височина над фермата се откриваше възхитителна гледка на мили околовръст, над пъстра черга от ферми и пасища, гори и маслинови горички. Твърде много кафяво и жълто се смесваше със стотиците оттенъци на зеленото, като зов за нуждата да направят това, което се канеха да направят, но въпреки това красотата на тази гледка порази Елейн. Въпреки праха във въздуха, като рехава мъгла, можеше да види толкова надалеч! Околната земя наистина беше съвсем равна, с изключение на тукашните няколко хълма. Ебу Дар се намираше съвсем малко извън полезрението й на юг и щеше да остане незрим дори да използваше Силата, но въпреки това тя имаше чувството, че може да го види, стига да се напрегне още малко. Със сигурност с малко усилие щеше да може да види и река Елдар. Великолепна гледка. Не всички обаче бяха впечатлени.
— Цял час загубен — мърмореше Нинив и мяташе сърдити погледи към Реане. Както и към всички останали. Тъй като Лан го нямаше, изглежда, бе решила да се възползва от възможност та да си развихри буйния нрав. — Цял час. Може би и повече. Напълно загубен. Алайз е достатъчно способна, предполагам, но все си мислех, че Реане трябваше да знае кои са тук! Светлина! Ако тази глупава жена пак ми припадне… — Елейн се надяваше да издържи още малко. Щеше да се развихри голяма буря, ако си позволеше и тя да избухне.
Реане се стараеше да запази ведрото си изражение, но ръцете й не мирясваха по гънките на полата й и непрекъснато ги придърпваха и приглаждаха. Кирстиан просто беше стиснала своята. Потеше се обилно и изглежда, беше готова всеки миг да повърне. Третата Родственичка, Гарения, беше салдейска търговка с внушителен нос и широка уста, ниска жена със стройни бедра и не изглеждаше много по-възрастна от Нинив. Пребледнялото й лице беше лъснало от мазна влага, а тъмните й очи се разширяваха всеки път, щом попаднеха на някоя Айез Седай. Добре поне, че беше престанала да хленчи, което правеше през целия път нагоре до билото.
Наистина беше имало други две, които можеше да се окажат достатъчно силни — вероятно; на това Родството не обръщаше особено внимание — но последната от тях беше заминала още преди три дни. Никоя друга във фермата не можеше дори да се доближи до двете. И тъкмо поради това Нинив бе толкова сърдита. Другата причина беше, че Гарения бе открита първа при прегледа, който извършиха сред двора на фермата, но беше припадала още два пъти, щом я свестяха и очите й попаднеха на някоя от Сестрите. Разбира се, Нинив нали си беше Нинив, така и не съобрази да направи нещо толкова просто, като например да попита Алайз кои все още са във фермата. Или поне да каже на Алайз какво точно търсят. Нинив никога не очакваше, че някой има достатъчно ум в главата, та да може да различи горе от долу. Освен тя самата, разбира се.
— Можеше да сме свършили вече! — заръмжа Нинив. — Можеше да ни… — Тя почти се сгърчи от усилие да не се навъси при появата на Морския народ, които се струпваха в източния край на каменната площадка. Ренайле жестикулираше енергично и изглежда, даваше някакви указания. Елейн беше готова да даде най-милото си, само да можеше да ги чуе.
Гневните погледи на Нинив определено включваха и Меридил, Кареане и Сарейта, която продължаваше да стиска здраво Купата до гърдите си. Аделиз и Вандийн бяха останали долу, заети с Испан. Трите Сестри стояха малко встрани и си бърбореха непринудено, без да обръщат никакво внимание на Нинив, освен когато не им заговореше пряко, но очите на Мерилил от време на време се плъзваха към Ветроловките, след което рязко се извръщаха. По едно време невъзмутимата й маска за миг се развали и тя облиза устни с върха на езика си.
Дали не беше направила някоя грешка долу, докато ги Цереше? Мерилил беше договаряла примирия и уреждала спорове между немалко страни и народи; малцина в Бялата кула бяха по-добри от нея. Но Елейн веднъж беше чула една история, приличаща повече на шега, за доманска търговка, един надзорник на стоката от Морския народ и една Айез Седай. Впрочем, малцина си позволяваха да разказват шеги, включващи Айез Седай. Търговката и надзорникът на стоката намерили най-обикновен камък на брега и започнали да си го продават помежду си, като неясно как всеки път излизали на печалба. После дошла и Айез Седай. Доманката убедила Айез Седай да купи простия камък за два пъти по-висока цена от тази, която току-що била платила. След което Ата-ан Миере убедил Айез Седай да купи същия камък от него, и то два пъти по-скъпо. Само шега, но показваше в какво вярват хората. Може би по-старите Сестри все пак нямаше да се справят по-добре в пазарлъка с Морския народ.