История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Всяка сутрин миньорите принасят дарове пред олтара на Чичото и Чина Супай. Освен традиционните свещи всеки миньор носи по една цигара, глътка алкохол и стиска листа кока за Дявола и бучка захар за съпругата. При земетресения и пропадания на галериите в мината се провеждат специални ритуали за умилостивяване на злите сили и тогава се принасят по-крупни жертви — лами или овце. По време на жертвоприношението кръвта на животното се разлива по олтара, а шаманът изтръгва още пулсиращото сърце и от него разпръсква кръв по четирите свещени посоки според традиционната космология на инките. С този акт се сключва договор между поклонника и божествата; срещу направената жертва миньорът получава обещание за закрила на живота си. Подобни жертвоприношения се извършват и през август — месеца на Дявола, когато миньорите обикновено купуват нови инструменти и се запасяват с инвентар за следващата година, а също и през сезона преди Велики пости, когато има много народни увеселения и хората могат да се поотпуснат и да харчат пари.
Според местните схващания някои поклонници са по-алчни от другите; те се стремят не просто към насъщния хляб, с който да преживеят от ден за ден, а към истинско богатство — към пари. За да постигне такова богатство, поклонникът трябва да принесе особено голяма жертва — човешко същество, което се убива на олтара по същия начин като овца или лама. Всеки път, когато местните хора открият в околността на мините труп на млад мъж, особено ако по тялото има необичайни белези и следи от насилие, се знае, че той е бил принесен в жертва на Дявола и Чина Супай. Такъв договор с Дявола се сключва само за пари. В продължение на близо пет века индианците от Боливия добиват сребро от най-големите залежи в света; през цялото това време те си остават един от най-бедните народи на земята. Това никак не е чудно, след като за тези хора добиването на сребро, сеченето на монети и издаването на пари са все дейности, върху които тегне проклятие. Накъдето и да се обърнат, индианците виждат нови и нови доказателства за пагубното действие на това проклятие и на сделките с Дявола. Те припомнят трагични исторически събития като убийството на последния император на инките Атахуалпа от Франсиско Писаро и последвалото падане на тяхната империя под испанско господство. Разказват за свои сънародници, натрупали стотици милиони долари от търговия с кокаин — постижение, което би било невъзможно без договор с Дявола и неговата съпруга. Как иначе тези неуки мъже биха могли непрестанно да се изплъзват от боливийската армия, съоръжена с най-съвременни американски технологии? Бедните миньори знаят и друго: че докато те всеки ден рискуват живота си в мините, без всякаква надежда да се изтръгнат от блатото на бедността, много хора, които никога не са цапали ръцете си с физически труд, живеят в охолство и трупат милиони. Според боливийските индианци подобна несправедливост в разпределението на благата може да е резултат само на магия, на договор с Дявола.
След откриването на Америка от Колумб през 1492 г. на испанците били необходими около петдесет години, за да издирят и заграбят основните богатства на местните индианци. През 1521 г. те оплячкосали великата столица на ацтеките Теночтитлан; почти веднага след това прегазили Централна Америка и завладели земите на племето чибча в днешна Колумбия — автентичното Ел Дорадо; след 1530 г. нахлули в империята на инките. Почти цялата плячка в злато и сребро испанците претопявали още на място и изпращали във вид на кюлчета в метрополията; известна част от по-необичайните предмети — като огромния слънчев диск от масивно злато и някои от златните и сребърните цветя от градината на императора на инките — били представени на испанския крал в оригиналния им вид като нагледна илюстрация за културното равнище на покорената цивилизация.
До наши дни е оцеляло едно любопитно описание на индианското злато и сребро. Негов автор е немският художник Албрехт Дюрер, който, след като посетил изложба на пленени американски съкровища в Брюксел, написал следното:
„Видях нещата, донесени на краля от далечната страна на златото — едно златно слънце, цели шест стъпки в диаметър, и една сребърна луна със същата големина… През целия си живот не бях виждал нещо, от което сърцето ми да се облее в такава радост, защото сред тези предмети аз видях най-прекрасни произведения на изкуството, и се удивих от сърце на изкусното умение на мъже от далечни земи.“