Любов по неволя

— Не беше нужно да късам нищо. Някой бе хвърлил проклетата тетрадка в огъня още преди да я намеря. Беше останало само колкото да разбера, че това е именно онзи дневник, но иначе е неизползваем.

— Разбирам. — Антъни зарови пръсти в косата си — това му помагаше да мисли. — Който и да е убил Феликс и да е взел дневника, вероятно е искал да ти даде да разбереш, че трябва да спреш разследванията, прав ли съм?

— Мисля, че да.

— Когато започна търсенето, ти каза, че в дневника се споменават доста хора. Всеки от тях би могъл да убие Холтън Феликс и да унищожи дневника, нали?

— Да.

— Какво каза Невил за последното развитие на нещата?

— Все още не съм го уведомил за последните събития — отговори Тобиас.

Антъни го изгледа любопитно.

— И какво ще правиш сега?

— Сега ли? Ще си легна. Какво друго бих могъл да направя?

— Тъкмо си тръгвах, когато видях пред къщата да спира извънредно елегантен екипаж. — Антъни се ухили многозначително. — Отначало си помислих, че кочияшът е сбъркал адреса. Но после те видях да слизаш.

— Каретата е собственост на клиентката на Лавиния. — Тобиас отпи голяма глътка бренди. — От тази вечер вече бивша.

— Защото намерихте дневника, предполагам.

— Не. Защото Лавиния отказа да работи повече за нея. Заяви на мисис Доув, че няма да приеме хонорара, който бяха уговорили.

— Не разбирам. — Антъни застана пред догарящия огън. — Защо, по дяволите, мисис Лейк не е пожелала да приеме полагащото й се възнаграждение?

— Направи го заради мен — отговори унило Тобиас.

— Заради теб?

— Въпросът е принципен, нали разбираш.

Антъни го изгледа объркано.

— Не, не разбирам. Не искам да нахалствам, Тобиас, но в онова, което казваш, няма смисъл. Какво си пил тази вечер?

— Почти нищо. — Тобиас почука с пръст по чашата. — Лавиния се отказа от клиентката си, защото мисис Доув си позволи да изложи живота ми на опасност.

— Би ли ми обяснил, моля те?

Тобиас му разказа цялата история. Когато свърши, Антъни остана дълго време замислен.

— Така значи — промърмори тихо той.

— Лавиния е много избухлива. Мисис Доув я разгневи с поведението си.

— Очевидно.

Тобиас разклати останалото бренди в чашата си.

— Мисля, че партньорката ми вече съжалява за привързаността си.

Антъни вдигна вежди.

— Защо го казваш?

— С последните си думи, преди да слезе от каретата, намекна, че за пореден път съм отговорен за всичките й проблеми.

Антъни кимна мъдро.

— От нейна гледна точка това е единственото възможно заключение.

— Не каза ли, че си тръгваш?

— Тази вечер си в лошо настроение, нали?

Тобиас се замисли над въпроса.

— Да, така мисля.

Антъни го оглеждаше заинтересовано.

— Доколкото си спомням, след като си взел дневника, си дошъл тук да се преоблечеш.

— Да.

— Тогава предполагам, че причината за ужасния ти външен вид е друга битка.

Тобиас заплашително събра вежди.

— Ако продължаваш с въпросите, ще ме видиш в истинското ми лошо настроение.