Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Какво имаш предвид? — попита я Хари — Кой казва, че сестра му е била безмощна? Мислех, че беше болна?
— Мислил си тогава грешно, Бари — каза Мюриъл, изглеждайки доволна от ефекта, който е създала. — Както и да е, как очакваш да знаеш нещо? Това е станало много години преди дори да си бил замислен, миличък, истината я знаят само тези, които са били живи по това време. Затова чакам с нетърпение биографията на Скийтър! Дъмбълдор пазеше сестра си в тайна доста време!
— Глупости! — изхриптя Доуж — Пълни глупости!
— Той никога не ми е казвал, че сестра му е била безмощна — каза Хари без да мисли още под влиянието на тази студенина в гърдите си.
— И защо трябва да ти казва? — изпищя Мюриъл и се наведе към Хари да го погледне по-добре.
— Причината, поради която Албус не е говорил за Ариана — каза Доуж с равен глас — е съвсем явна. Той беше съкрушен от смъртта й…
— Защо никой не я виждал, Елфиъс? — изграчи Мюриъл — Защо половината от нас, даже не знаеха за съществуването й, докато не изнесоха ковчега от къщата им? Къде беше свети Албус когато Ариана беше заключена в избата? Той беше брилянтен в „Хогуортс“ и не се интересуваше какво става в дома му!
— Какво имате предвид „заключена в избата“? — попита Хари — Какво значи това?
Додж изглеждаше съсипан. Мюриъл изкудкудяка отново и отговори на Хари.
— Майката на Дъмбълдор беше ужасна жена, доста ужасяваща. Мъгълокръвна, но не се представяше за такава…
— Тя никога не е претендирала за друго! Кендра беше добра жена — прошепна Доуж нещастно, но Мюриъл го пренебрегна.
— … горда и тиранична, тя беше от типа вещици, които са нещастни, че са родили безмощен.
— Ариана не беше безмощна! — извика Доуж.
— Така казваш ти, Елфиъс, но кажи, защо тя не постъпи в „Хогуортс“? — каза Мюриъл и отново се обърна към Хари — в наши дни безмощните се потулваха де, но чак пък да затвориш момичето и да се правиш, че не съществува…
— Казвам ти, че не беше това, което се случи! — каза Доуж, но Мюриъл говореше на Хари:
— Безмощните често бяха прехвърляни в мъгълски училища и се занимаваха в Мъгълското общество, беше доста по-добре отколкото да са в Магическото общество, където винаги бяха един вид втора класа, но Кендра не пусна Ариана в мъгълско училище.
— Ариана беше деликатна! — каза Доуж отчаяно — нейното здраве беше твърде крехко за да й се позволи…
— … да напусне къщата? Тя никога не е била в „Св. Мънго“ и никакъв лечител не я е виждал!
— Наистина, Мюриъл как може да знаеш…
— За твоя информация, Елфиъс, моят братовчед Ланселот беше лечител в „Св. Мънго“ и ми довери, че Ариана никога не е стъпвала там!
Доуж беше на прага на това, да избухне в сълзи. Мюриъл, която се наслаждаваше на това, щракна с пръсти за още шампанско. Хари си спомни как веднъж семейство Дърсли го бяха затворили, само защото беше магьосник. Дали сестрата на Дъмбълдор е преживяла същото в миналото, само защото НЕ беше магьосница? И дали Дъмбълдор наистина я е оставил на произвола на съдбата, докато той се доказва като чудесен ученик в „Хогуортс“?
— Ако Кендра не беше умряла първа — продължи Мюриъл — бих казала, че тя е убила Ариана.
— Как смееш, Мюриъл?! — изръмжа Доуж — Майка да убие дъщеря си? Слушай се какво говориш!
— Ако майка е способна да заключи дъщеря си за години, защо не? — каза Мюриъл — и както казах, не съвпада, защото Кендра умря първа.
— Да, Ариана може да е направила отчаян ход и да е убила майка си, за да избяга. — каза Мюриъл замислено — Размърдай си си главата, Елфиъс. Ти нали беше на погребението на Ариана?
— Да, бях. — каза Доуж с трепкащи устни — по-тъжно нещо не бях вижда. Сърцето на Албус беше разбито…
— Сърцето на Албус не беше единственото разбито нещо. Нали Абърфорт счупи носа на Албус?
Ако Доуж е изглеждал ужасно преди, то не можеше да се сравни с това как изглеждаше сега.
Мюриъл се изсмя и отпи още шампанско, което се разля по брадичката й.
— Как…? — изграчи Доуж.
— Майка ми беше приятелка със старата Батилда Багшот — щастливо каза Мюриъл. — Батилда обясни всичко на мама, а аз слушах през вратата. Както Батилда обясни, Абърфорт крещял, че било по вина на Албус, че Ариана е мъртва и го ударил по носа. Той даже не се защитил, кето е странно. Албус можел да унищожи брат си на дуел и с двете си ръце вързани на гърба.
Мюриъл пийна още шампанско. Разравянето на тези стари скандали повдигаше духа й, докато те направо съсипваха Доуж. Хари не знаеше какво да мисли, на какво да вярва. Той искаше истината, а Доуж твърдеше, че Ариана е била болна. Хари трудно можеше да повярва, че Дъмбълдор не се е интересувал какво е ставало в собствения му дом. И все пак… имаше още нещо странно в историята.