![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
— Ще продължиш ли лечението с кварцова лампа?
— Поне си намирам работа — кимна Бернард.
— Все още търсим подходящи антиметаболити и инхибитори на ДНК-полимераза — заобяснява Фукс. — Заразените лабораторни животни не изявяват никакви определени симптоми — изглежда тези ваши нооцити не си падат по животни. Теории по въпроса колкото щеш. Да имаш главоболие, мускулни болки, или нещо подобно — макар че за теб може да са нещо обичайно?
— Никога не съм се чувствал по-добре. Спя като младенец, наслаждавам се на храната и не страдам от никакви болки. Само понякога имам сърбежи по кожата. Ах, да — случва се да ме засърби и вътре — в коремната област най-често, но не съм сигурен къде точно. Не е непоносимо.
— Здрав си значи — кимна Фукс. — Нещо против да проверим и ние?
— Да имам друг избор?
Медицинските прегледи бяха два пъти дневно и предизвикваха в него мрачно недоволство. Осъществяваха ги дистанционно — манипулациите с помощта на механичните ръце или през отворите с гумирани ръкавици. Ето че и сега екранът зад страничната стена се плъзна встрани и зад него се показа лицето на доктор Шварц, наблюдаващата го лекарка.
— Добър ден, доктор Бернард — поздрави го тя, озарена в червеникава мигаща светлина. Имаше приятен, нисък глас, беше млада, дори привлекателна — в известна степен.
— Обичам ви, доктор Шварц — рече Бернард и се излегна върху ниската кушетка под отворите и манипулаторните ръце.
— Само днес и за вас ще бъда Фрида. Ние също ви обичаме, докторе. На ваше място въобще нямаше да обичам своите мъчители — тя пъхна ръце в плътните трислойни гумени ръкавици в стената. След това взе една спринцовка от близката масичка, убоде го с опитни движения във вената и изтегли десет милилитра кръв. Михаел забеляза с известен интерес, чу кръвта му е виолетоворозова.
— Внимавайте да не ви ухапят — предупреди той.
— Ние винаги сме извънредно внимателни, докторе — отвърна тя. Бернард следеше напрегнато реакциите и гласа й. Имаше подозренията, че крият от него много неща във връзка с действителното му състояние. Защо го правеха? Той и без това се беше отписал в името на науката.
— Фрида, искам да бъдете откровена с мен — рече той, докато взимаше кожата тъкан за биопсия от гърба му. За целта използва лепенка, която след това пусна в приготвената стъкленица. Затвори я и запечата капака й с восък.
— Но аз винаги съм било откровена — вдигна учудено вежди Фрида. — Какво искате да ме питате?
— Има ли поне някакъв тип клетки в организма ми, които да не са били превърнати в нооцити?
— Не всички са нооцити, доктор Бернард, но повечето са претърпели известни промени.
— Как постъпвате с тях след като приключите изследванията?
— Тогава те вече са мъртви, докторе. Не се тревожете. Ние знаем какво правим.
— Не се тревожа, Фрида.
— Радвам се, да го чуя. А сега се обърнете, моля.
— Пак ли ще ме катетеризирате?
— Веднъж вече ви казах, че младите заможни господа от Ваймарската република са го смятали за доста скъпо удоволствие. Луксозна услуга в някои бордеи на Берлин.
— Фрида, не преставам да ви се удивлявам.
— Да. Моля ви обърнете се, докторе.
Той се обърна и затвори очи.
24
Покрай прозореца на фоайето бяха подредени свещници в стройна редица. Сюзи отстъпи назад и огледа произведението си. Вчера, след като най-сетне откри пролука в едно огромно паяжинообразно светлокафеникаво листо тя се натъкна на магазин за свещи. Използвайки друга количка, открадната от един супермаркет на Южна улица Сюзи натовари цял наръч разноцветни свещи и ги откара обратно в Световния търговски център, където на първия етаж в северната сграда бе установила своя нов лагер. Същата сграда, на върха на която преди две вечери бе зърнала зелената светлина.
Може би самолетите и подводниците щяха да я открият, с всичките тези свещи. Тя започна да ги пали една по една и от време на време надзърташе през прозореца, където отблясъците от пламъчетата се топяха в мрака.
За вечеря изяде пакетче шоколадови бонбони, а след това чете на светлината от свещите някакъв смачкан брой на „Домашен журнал на девойката“, взет от една будка. Накрая се излегна върху раницата, загледана в тавана и потъна в спомени. Изглежда постепенно беше задремала, защото се стресна, когато списанието се плъзна и я удари по корема. Стана, обиколи свещите и ги изгаси една по една — утре пак ще й потрябват. След това си нагласи легло от одеала, раницата и няколко пуловера, уви се и се замисли, дали небостъргачите-близнаци наистина бяха най-високите сгради в света. Представи си ги като океански лайнери сред морето от мрак и тишина. Доста забавно ще е да ги обиколи и двата, с всичките им магазини и офиси, рече си тя в просъница. Жалко само, че асансьорите не работят. Ще трябва да катери стълбите. Затова пък ще може да огледа целия Ню Йорк от високо, а също и голяма част от щата. Може би горе транзисторът ще улавя повече станции. Освен това на върха имаше ресторант с много вкусна храна. И бар. Изведнъж й се прищя да се напие до забрава, нещо, което бе правила само веднъж през живота си.