Партньори [The Partner-bg]

— Здравей, Белинда.

— Здравей, Патрик — отвърна тя. — Добре дошъл.

Патрик извърна лице. Тя работеше в канцеларията и всички съдии флиртуваха с нея. Хубаво момиче. Хубав глас. Наистина ли бяха минали четири години?

— Къде? — попита шерифът.

— Тук — каза тя. — След няколко минути.

— Желаеш ли да говориш със съдията, Патрик? — попита Санди. Не беше задължително. При нормални обстоятелства би било направо странно.

— Разбира се. — Патрик искаше на всяка цена да види Хъски.

Белинда затвори вратата.

— Ще изляза — каза Суийни. — Трябва да изпуша една цигара.

Най-накрая Патрик остана сам с адвоката си. Изведнъж сякаш се съвзе.

— Две неща. Обади ли ти се Лия Пирис?

— Не — отговори Санди.

— Ще те потърси скоро, така че бъди готов. Написах й дълго писмо и искам да й го предадеш.

— Добре.

— И второ. Има едно устройство, DX–130, с което можеш да засечеш дали те подслушват. Произвежда го „Ло-Ким“, корейска фирма за електроника. Струва към шестстотин долара и е колкото портативен диктофон. Купи едно такова и го носи със себе си при всяка среща с мен. Преди всеки разговор ще дезинфекцираме стаята и телефоните. Освен това наеми някоя почтена фирма от Ню Орлиънс, която да проверява апартамента и офиса ти два пъти седмично. Скъпо е, но ще платя. Някакви въпроси?

— Не.

Почука се и Патрик отново преви рамене. Влезе съдия Карл Хъски — сам, без тога, по риза и вратовръзка, с очила, подпрени на средата на носа. С посивяла коса и бръчки около очите Хъски изглеждаше по-възрастен и по-мъдър, отколкото предполагаха четирийсет и осемте му години; а той това и искаше.

Съдията протегна ръка, а Патрик вдигна поглед и се усмихна.

— Радвам се, че те виждам, Патрик — каза съдията приветливо, докато се ръкуваха под акомпанимента на подрънкващите белезници. Искаше му се да се наведе и да прегърне стария си приятел, но съдийската му сдържаност го накара да се ограничи само с ръкостискането.

— Как си, Карл? — попита Патрик, без да става.

— Добре съм. А ти?

— Е, преживял съм и по-добри дни, но се радвам да те видя. Дори при тези обстоятелства.

— Благодаря. Не мога да си представя, че…

— Изглеждам променен, нали?

— Определено. Не съм сигурен, че щях да те позная на улицата.

Патрик само се усмихна.

Както и някои други, които все още твърдяха, че изпитват приятелски чувства към Патрик, съдия Хъски се чувстваше предаден, но облекчението от факта, че старият му приятел е жив, бе по-голямо. Много го тревожеше обвинението в предумишлено убийство. Разводът и гражданските искове не бяха страшни, но убийството…

Поради приятелството помежду им съдия Хъски нямаше да поеме делото. Смяташе да ръководи само предварителните процедури и да се оттегли дълго преди да дойде време за важните решения. Във вестниците вече се бяха появили материали за някогашната им дружба.