Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Бяха се събрали за месечната среща на партньорите, за да отчетат приходите и разходите на фирмата. През следващите двайсет минути Харди ги запозна с баланса. Всички сътрудници имаха добри резултати — сякаш движена на автопилот, фирмата бе натрупала значителни постъпления. Сделката на Ву с Боскачи беше тема на друг разговор и тъй като досега още нищо не се бе объркало, Харди предпочете да запази притесненията за себе си.
В точка „Разни“ той им съобщи за предстоящия ангажимент на фирмата с кампанията на Джакман и това му се стори добра възможност да засегне чувствителната тема, която трябваше да обсъдят. Дали кандидатурата на Джакман не би подтикнала Роук да се върне на работа? Или поне да идва по-редовно?
Роук изпъна гръб на стола си. Очите й зашариха между двамата мъже.
— Този въпрос ме обижда, Диз! Какво правя с времето си си е моя работа.
Погледът на Харди не трепна. Той се постара гласът му да не прозвучи остро.
— Не оспорвам това, Джина. Ти заслужаваш цялото време, което смяташ, че ти е необходимо. Но все пак получаваш доста прилична заплата от фирмата, имаш си лична секретарка и голям офис, който стои предимно празен.
Роук заговори бързо, като изяждаше думите си.
— Ами ако просто напусна и започна да искам наем за тази сграда? Мога да се откажа от приличната си заплата и пак ще имам по-високи доходи отсега. Какво ще кажеш на това?
Харди поклати глава.
— Не това искам. Не мисля, че и ти го искаш. Не те критикувам. Ако не искаш повече да работиш, имаш пълната ми подкрепа. Също и на Уес. Но когато започнахме заедно, имахме бизнес план, според който и тримата да участваме равностойно, полагайки труд наред с другите съдружници. А това не се случва. Макар че показателите ни са добри, трябва да се борим с нокти и зъби, за да не изоставаме.
Харди се наведе и сключи ръце на масата пред себе си. Гласът му още беше мек, почти нежен.
— Просто се опитвам да разбера какви са плановете ти, Джина, за да знам какво да правим. Така, както стоят нещата сега, ти ни костваш само разходи, без да носиш приходи, фирмата трябва да наваксва разликата, което не е маловажно. Длъжен съм да го кажа. Сега времената са благоприятни, но ако стане напечено, можем да се окажем изправени пред големи трудности.
Роук взе да пише нещо в жълтия бележник на масата пред нея, взирайки се в драскулките си.
— Добре — рече накрая, без да вдига поглед. — Ще си помисля няколко дни, ако нямате нищо против.
— Естествено — каза Харди. — Каквото и да решиш, Джина, ще го приемем. Просто фирмата трябва да е наясно, това е всичко. Разисквахме някои нововъведения и искаме да знаем дали са приложими, ей такива неща.
— Разбрах те — каза Роук. — Наистина. — И като се усмихна хладно, тя бутна назад стола си, събра си записките и им пожела лека нощ.
След като вратата на Солариума се затвори след нея, Харди изпусна дълга въздишка и срещна дяволития поглед на партньора си над масата.
— Е, това беше — Фарел приглади веждите си с пръсти. — Бих казал, че като цяло мина доста добре. Ще сипеш ли и на мен малко вино?
Харди остави куфарчето си на пода до любимия си фотьойл, после мина по дългия коридор на къщата си. Преди да я обнови, старата викторианска постройка нямаше коридори, а всички стаи на долния етаж бяха свързани с хола. Сега бяха обособени — голяма, модерна кухня, зад нея всекидневната и спалните на двете деца. По правило не пускаха често телевизора, затова сега се изненада, когато дочу приглушения му звук. Надникна във всекидневната:
— Какво става?
Франи се извърна от канапето, на което седеше с Винсънт.
— Ейб.
Харди се присъедини към тях.
— Какво е направил пак този смахнат човек?
На екрана се виждаше Глицки, който се мръщеше пред цяла батарея микрофони.
— Не това не е вярно — говореше той. — Консултирах се с началника на полицията и с лейтенант Лание, но решението беше мое. Тогава ми изглеждаше най-доброто възможно. Никой не би могъл да предвиди, че господин Броуди ще избяга. Всъщност самото му залавяне мина без произшествия.
Камерата показа красивата репортерка, чието лице неизменно запазваше ведрото си изражение, независимо дали съобщава за терористична атака или за промоция на кухненски мебели.
— Но въпреки коментара на заместник-началник Глицки си остава фактът, че ЛеШон Броуди, все още смятан за въоръжен и крайно опасен и заподозрян в няколко убийства, се намира на свобода, след като вероятно е откраднал оръжието на един от полицейските служители и е участвал в драматична престрелка с полицията, дошла да го арестува тази сутрин в Невада. Критиците намират най-малкото за прибързано решението на Глицки да не задържи Броуди, докато е седял по-рано тази сутрин в автобуса на терминала в центъра на Сан Франциско. Трудно бихме могли да не се съгласим с тях, имайки предвид бягството на заподозрения и извършените от него престъпления.