Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Боевая фантастика » Войната на старците [Old Man's War - bg]
Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войната на старците [Old Man's War - bg]

Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:

На седемдесет и петия си рожден ден Джон Пери прави две неща. Първото е да посети гроба на жена си. Второто — да постъпи в армията.
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 110
Перейти на страницу:

Един от новобранците вдигна ръка и попита Огълторп защо войниците от КОС трябва да ги е грижа за колонистите и за колониите.

— Втълпяват ни, че вече дори не сме хора — обясни той. — Ако е така, защо трябва да се чувстваме обвързани с колонистите?

— Нали не мислите, че сте първият, задал подобен въпрос? — отвърна през смях Огълторп. — Отговорът е, че не можем да си го позволим. Генетичните и механични промени в телата на войниците от КОС ги правят стерилни. Намесата в наследствения материал води до повишаване на риска от летални увреждания в плода, увреждания, несъвместими с живота. Освен това е добавен прекалено много материал от други същества, за да може да се извърши нормална кръстоска. Войниците от КОС може да са удивителни произведения на науката и техниката, но като еволюционно стъпало са задънена улица. Още една причина да не вирите носове. Можете да пробягате една миля за по-малко от три минути, но не можете да правите бебета. Погледнато от друга страна, това естествено не е необходимо. Следващата стъпка в еволюцията и без това вече е направена. Подобно на Земята, много колонии са изолирани една от друга. Почти всички обитатели на тези колонии прекарват на тях целия си живот. Хората се приспособяват към своите нови домове, дори в културен аспект. Някои от най-старите колониални планети започват да проявяват езикови и културни различия от своите източници на Земята. След десет хиляди години ще се срещат и генетични отклонения. Ако имаме достатъчно време, ще се появят толкова видове човешки същества, колкото са колонизираните планети. Разнообразието е ключът към оцеляването. Що се отнася до вас, макар да сте променени, вие все още се чувствате като част от човечеството. Вие сте по-близо до хората, отколкото до която и да било от останалите разумни раси във вселената. Но има още една важна причина. Вие сте изживели целия си съзнателен живот на Земята. Натрупали сте достатъчно мъдрост и опит, за да осъзнавате сами близостта си с хората. Тъкмо затова в КОС вземат на служба старци — а е не само защото сте възрастни и сте бреме за икономиката. Живели сте достатъчно дълго, за да научите, че има и по-ценни неща от собствения ви живот. Повечето от вас са отгледали деца и внуци и познават цената на саможертвата. Дори вие самите да не станете един ден колонисти, все още приемате колониите като спасение за човешката раса, нещо, за което си заслужава да се воюва. Трудно е да втълпиш подобни идеи в главата на деветнадесетгодишен младеж. Но вие знаете всичко това от опит. А в тази вселена поне опитът има значение.

Упражнявахме се. Стреляхме. Учехме. Усъвършенствахме се. Почти не спяхме.

На шестата седмица смених Сара О’Конъл от поста отдельонен командир. Отделението й непрестанно изоставаше във всички упражнения и това костваше на взвода съревнованието с останалите взводове. Всеки път, когато наградата отнасяше някой друг, Руиз скърцаше със зъби и си го изкарваше на мен. Сара прие решението ми хладнокръвно.

— За съжаление, не е като да се занимаваш с малчугани в детската градина — бе единственият й коментар. Алън зае мястото й и пришпори отделението. Още на следващата седмица измъкнахме наградата изпод носа на 58 взвод и колкото и да бе странно, това стана именно с помощта на Сара, която се оказа страхотен стрелец.

На осмата седмица спрях да разговарям с моя МозКом. Задник ме бе опознал достатъчно, за да възприема директно мозъчните ми вълни, и изглежда, дори предугаждаше желанията ми. Забелязах това за първи път по време на симулирани учебни стрелби, когато моята МЦ–35 превключи от патрони на управляеми ракети, засече две цели, порази ги и после премина на огнепръскачка тъкмо когато някакво зловещо шестокрако насекомоподобно изскочи от близката дупка. Когато осъзнах, че не съм произнесъл нито една команда на глас, по гърба ми преминаха хладни тръпки. Но само след няколко дена открих, че се ядосвам, ако се налага да искам от Задник нещо. Колко бързо приемаме странното за нормално.

На деветата седмица заедно с Алън и Мартин Гарабедян се наложи да проведем малко дисциплинарно мероприятие с един от войниците на Мартин, който, изглежда, си бе наумил да му вземе поста и му въртеше мръсни номера. Споменатият новобранец, поп звезда от средна величина в предишния си живот, изглежда, бе свикнал всичко да става според прищевките му. Оказа се достатъчно изобретателен, за да си осигури подкрепата на още неколцина новобранци, но не достатъчно умен, за да се досети, че като негов отдельонен командир Мартин разполага с достъп до съобщенията, които изпраща. Мартин дойде при мен, аз пък реших, че не е нужно да занимаваме с това Руиз и трябва да се справим сами.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 110
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)