Петстотинте милиона на Бегюм

При всяко друго положение кредиторите биха могли да образуват един синдикат и да заместят хер Шулце, да сложат ръка на неговия актив, да оглавят управлението на работите. По всяка вероятност те биха открили, че липсват може би само малко пари и регулираща власт, за да функционира машината.

Но нищо от всичко това не беше възможно. Липсваше законният инструмент, за да извършат това заместване. Те се чувствуваха спрени от една морална преграда, по-непреодолима, ако щете, от укрепителните линии, издигнати около Града на стоманата. Нещастните кредитори виждаха залога за своя кредит, а бяха безсилни да турят ръка на него.

Всичко, което можеха да направят, беше да се съберат на общо събрание, да се съвещават и да отправят молба до Конгреса, с която да го помолят да поеме тяхното дело, да прегърне интересите на своите сънародници, да провъзгласи присъединяването на Щалщадт към американската територия и да включи по този начин това чудовищно създание в общото право на цивилизацията. Немалко членове на Конгреса бяха лично заинтересовани от работата; молбата изкушаваше в много отношения американския характер и имаше основания да се мисли, че ще се увенчае с пълен успех. За нещастие Конгресът беше във ваканция и сигурно щеше да мине дълго време, докато той разгледа работата.

До това време нищо не се вършеше вече в Щалщадт и пещите угасваха една след друга.

Затова покрусата беше голяма сред населението от десет хиляди семейства, които живееха от завода. Но какво да правят? Да продължават ли работата с надежда за надница, която може би щеше да дойде след шест месеца, а можеше и никак да не дойде? Никой не беше съгласен с това. Пък и каква работа? Източникът на поръчките беше пресъхнал едновременно с другите. Всички клиенти на хер Шулце очакваха законното решение, за да възобновят връзките си. Началниците на секции, инженерите и майсторите, останали без заповеди, не можеха да действуват.