Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
— Дали новите стоманени болтове ще са по-добри от болтовете, чийто чертеж ни показахте? — попита Жана, която любопитствуваше да узнае всички работи по отбраната.
— Няма никакво съмнение, госпожице — отговори Марсел.
— Ах, аз съм много щастлива! Но колко издирвания и труд коства и най-малкият производствен детайл!… Вие ми казахте, че инженерните войски са изкопали вчера петстотин нови метра окопи. Това е много, нали?
— Съвсем не, това дори не е достатъчно! С този ход на работа ние не ще успеем да завършим пояса от укрепления до края на месеца.
— Много ми се ще да го видя завършен и тези противни шулцовци да дойдат! Хората са много щастливи, че могат да действуват и да бъдат полезни. Така очакването не е толкова дълго за тях, колкото за нас, които не сме годни за нищо.
— Годни за нищо ли? — извика Марсел, обикновено по-спокоен. — Годни за нищо! А за кого, според вас, тези честни хора, напуснали всичко, за да станат войници, работят, ако не за да осигурят спокойствието и щастието на своите майки, жени и годеници? Откъде иде техният всеобщ жар, ако не от вас, и кому ще отдадете тази жертвоготовност, ако не…
При тези думи Марсел, посмутен, млъкна. Госпожица Жана не настоя и добрата госпожа Саразен беше принудена да приключи спора, като каза на младия човек, че любовта към дълга е несъмнено достатъчна да обясни усърдието на мнозинството.
И когато, призован от неумолимата задача, принуден да иде да завърши някой проект или някое изчисление, се изтръгваше със съжаление от този сладък разговор, Марсел отнасяше със себе си непоклатимото решение да спаси Франсвил и всичките му обитатели.
Той не очакваше никак това, което щеше да се случи, и все пак то беше естествена неотвратима последица от противоестественото състояние на нещата, от съсредоточаването на всички в едно-единствено същество — основен закон на Стоманения град.
Петнадесета глава
Борсата на Сан Франциско
Борсата на Сан Франциско, сгъстен и в известен смисъл алгебричен израз на едно огромно промишлено и търговско движение, е една от най-оживените и чудните в света. Поради географското положение на столицата на Калифорния тя има космополитичен характер, който е една от най-очебийните й черти. Под нейните аркади от хубав червен гранит русокосият висок саксонец се разминава с матовия тъмнокос келт, с по-гъвкави и по-тънки крайници, негърът среща финландеца и индуса, полинезиецът вижда изненадан гренландеца, китаецът с коси очи и грижливо оплетена плитка се бори по хитрост със своя исторически враг — японеца. Всички езици, всички наречия, всички жаргони се сблъскват там като в някакъв съвременен Вавилон.
На 12 октомври при отварянето на тази единствена в света борса нямаше нищо необикновено. Когато наближи да удари единайсет часът, главните комисионери и борсови агенти се приближиха весело и важно според своите лични темпераменти едни към други, стиснаха си ръка, отправиха се към бюфета и след жертвоприношителните излияния на вино пристъпиха към дневните операции. Те отидоха един след друг във вестибюла да отворят медните вратички на номерираните си шкафчета, в които се пуща кореспонденцията на абонатите, извадиха оттам огромни връзки писма и ги прегледаха с разсеян поглед.
Скоро курсовете на деня се очертаха, докато неусетно растеше угрижената тълпа. От групите, все по-многобройни и по-многобройни, се издигна лека глъчка.
Телеграмите заваляха тогава от всички точки на земното кълбо. Всяка минута някоя синя книжна лента, прочетена високо сред буря от гласове, се прибавяше на северната стена към колекцията от телеграми, разлепени от пазителите на борсата.
Движението ставаше от минута на минута по-силно. Служители на борсата влизаха тичешком, разтласкваха хората, устремяваха се към телеграфното бюро, носеха отговори. Всички бяха отворили бележниците си, взимаха си бележки, зачеркваха, късаха листа. Някаква заразителна лудост сякаш беше обладала тълпата, когато към един часа нещо тайнствено мина като тръпка през развълнуваните групи.