Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Един от съдружниците на „Фаруестката банка“ донесе изумителна, неочаквана и невероятна новина, която се понесе с бързината на светкавица.
Едни казваха:
— Каква шега!… Това е уловка! Как може да се допусне подобна нелепост?
— Хе-хе — отговаряха други, — няма дим без огън!
— Та може ли да се фалира при подобно положение като това?
— Фалира се при всички положения.
— Но, господине, само сградите и оборудването струват повече от осемдесет милиона долара! — извика един.
— Без да се смятат чугунът и стоманата, запасите и произведените оръдия! — отговори друг.
— Дявол да го вземе! Та какво казвам аз! Шулце е в състояние да даде деветдесет милиона долара и аз се наемам, когато поискат, да ги осъществя от неговия актив!
— Тогава как си обяснявате прекратяването на платежите?
— Съвсем не си го обяснявам!… Не вярвам в това!
— Като че тези неща не се случват всеки ден и с най-известните и солидни къщи!
— Щалщадт не е къща, а град!
— Най-сетне невъзможно е това да е краят! Не може да не се образува дружество, което да поеме делата му!
— Но защо този дявол Шулце не го е образувал, преди да остави да протестират полиците му?
— Именно, господине, това е толкова нелепо, че не търпи възражение! Новината е чисто и просто лъжлива, пусната вероятно от наш, който се нуждае страшно много от поскъпване на стоманата!
— Съвсем не е лъжлива новината. Шулце не само е фалирал, но и е избягал!
— Хайде де!
— Избягал е, господине. Току-що залепиха на дъската телеграмата с това известие!
Огромна човешка вълна се втурна към таблото с телеграмите. Последната синя книжна лента съдържаше следните думи:
„Ню Йорк, 14 и 10 минути. Централна банка. Заводът Щалщадт. Плащанията прекъснати. Пасивът известен: четиридесет и седем хиляди долара. Шулце изчезнал.“
Този път нямаше място за съмнения, колкото и неочаквана да беше новината, и се заредиха една догадка след друга.
В два часа списъците с второстепенните фалити, предизвикани от фалита на хер Шулце, взеха да заливат борсата. Най-много губеше Майнинг банк от Ню Йорк; къщата Уестърли и Син от Чикаго, замесена със седем милиона долара; къщата Милуонки от Бъфало с пет милиона; Промишлената банка от Сан Франциско с милион и половина; някои треторазредни къщи с по-дребни суми.
От друга страна, без да чакат тези новини, бясно се разразиха контраударите срещу това събитие.
Борсата в Сан Франциско, толкова стабилна сутринта по думите на експертите, не беше такава в два часа! Какви скокове, какви покачвания, какво яростно развихряне на спекулацията!
Поскъпваше стоманата, цената на която се покачваше от минута на минута! Поскъпваха каменните въглища! Покачваха се акциите на всички леярни в Американския съюз! Поскъпваха произведенията от всякакъв вид в желязната промишленост! Поскъпваха земите във Франсвил, Паднали до нула, изчезнали от курса след обявяването на войната, те стигнаха неочаквано до сто и четиридесет и пет долара за акр по искане!
Още същата вечер будките с вестници бяха завзети с щурм. Но „Хералд“, както и „Трибюн“, „Олта“ както и „Глоуб“ напразно печатаха с гигантски букви мършавите информации, които бяха успели да съберат, тези информации се свеждаха в края на краищата до нищо.
Знаеше се само, че на 25 септември, когато една полица от осем билиона долара, приета от хер Шулце, изтеглена от Джексън, Елдър и сие от Бъфало, била предявена на Шринг, Щраус и сие, банкери на Краля на стоманата в Ню Йорк, тези господа констатирали, че кредитният баланс на техния клиент е недостатъчен да посрещне това огромно плащане, и незабавно му съобщили телеграфически, но не получили отговор; тогава прибягнали до книгите си и установили с изненада, че от тринадесет дни никакво писмо и никаква сума не са идвали от Щалщадт; че от този момент полиците и чековете, теглени от хер Шулце срещу тяхната каса, се трупали ежедневно, за да споделят общата съдба и да се върнат към своето изходно място със забележката „no effects“ (без покритие). В продължение на четири дни искания за сведения, неспокойни телеграми, бесни запитвания се сипеха, от една страна, върху банковата къща, от друга, върху Щалщадт.
Най-сетне пристигна решителен отговор.
„Хер Шулце е изчезнал от 17 септември — казваше се в телеграмата. — Никой не може да даде ни най-малко осветление върху това загадъчно произшествие. Той не е оставил нареждания и касите на секторите са празни.“
От този миг вече беше невъзможно да се крие истината. Главните кредитори се уплашиха и депозираха полиците си в търговския съд. Провалът се очерта за няколко часа с бързината на светкавица, повлякъл със себе си върволица второстепенни банкрути. На 13 октомври по обед сумата на известните кредити беше четиридесет и седем милиона долара. Всичко позволяваше да се предвиди, че с допълнителните кредити пасивът наближава шестдесет милиона.