Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Ето какво знаеха хората и какво съобщаваха вестниците с някои и други подробности. От само себе си се разбира, че те обещаваха за следния ден неизвестни и най-подробни сведения.
И действително нямаше вестник, който още в първия час да не изпрати своите дописници по пътищата за Щалщадт.
На 14 октомври вечерта Градът на стоманата беше обсаден от цяла армия репортьори с разтворени бележници и изваден молив. Но тази армия се разби като вълна срещу външния укрепен пояс на Щалщадт. Забраната не беше вдигната и репортьорите се опитваха напразно да използуват всички възможни средства за съблазън — те не можеха да я преодолеят.
Все пак успяха да установят, че работниците не знаеха нищо и че нищо не се бе променило в заведения ред на всяка секция. Майсторите надзиратели по заповед от горе бяха съобщили в навечерието, че няма вече средства в отделните каси, нито наставления от Централния блок и че следователно работите ще се прекратят следната събота, освен ако дойде друго нареждане.
Всичко това, вместо да осветли положението, го усложняваше. Че хер Шулце е изчезнал от близо месец — беше несъмнено за всеки. Но коя бе причината и какво значеше това изчезване — не знаеше никой. Някакво смътно чувство, че тайнствената личност ще се появи всяка минута, господствуваше още неясно над безпокойствата.
В завода през първите дни работите продължаваха както обикновено по силата на придобитата скорост. Всеки преследваше своята частна задача в ограничения кръг на секцията си. Отделните каси плащаха надниците, всяка седмица. Централната каса беше посрещала до този ден местните нужди. Но централизацията беше доведена до извънредно висока степен на съвършенство в Щалщадт, господарят си беше запазил абсолютен надзор над всички работи и затова отсъствието му предизвика твърде скоро преустановяване на машината. Така от 17 септември, деня, когато Кралят на стоманата беше подписал заповеди за последен път, до 31 октомври, когато новината за прекратяване на плащанията се разрази като светкавица, хиляди писма — голям брой от тях съдържаха сигурно значителни суми, — минали през пощата на Щалщадт, бяха пуснати в кутията на Централния блок и несъмнено бяха стигнали до кабинета на хер Шулце. Но той самият си запазваше правото да ги отваря, да си взима бележки с червен молив и да прехвърля съдържанието на главния касиер.
И най-високите служители в завода никога не биха и помисляли да излязат от определените им права. Облечени спрямо своите подчинени с почти абсолютна власт, те всички бяха по отношение на хер Шулце — и дори по отношение на неговия спомен — безвластни инструменти, без почин, без право на глас. Всеки се беше затворил в тясната отговорност на своето пълномощие, всеки беше отлагал, „беше изчаквал“ събитията.
Накрая събитията дойдоха. Това особено положение продължи дотогава, докато главните заинтересовани къщи, обхванати неочаквано от тревога, започнаха да телеграфират, да искат отговор, да рекламират, протестират и най-сетне взеха законните предпазни мерки. Необходимо бе време, за да се стигне дотам. Човек току-така не се решава да повярва, че едно толкова признато състояние стои на глинени крака. Но фактът беше сега очевиден: хер Шулце се беше скрил от кредиторите си.
Това само можеха да узнаят репортьорите. Прочутият Майкълджон, известен с това, че бе успял да изкопчи политически признания от президента Грант, човека на века, неуморимият Бландърбас, знаменит с това, че пръв той, прост дописник на „Уърлд“, съобщил на руския цар голямата новина за падането на Плевен, тези големи хора на репортажа този път не бяха по-щастливи от своите събратя. Те бяха принудени да признаят, че „Трибюн“ и „Уърлд“ не ще могат да дадат още последната дума за фалита на Шулце.
Това, което правеше от този зловещ индустриалец едно почти единствено по рода си събитие, беше странното положение на Щалщадт, положение на независим и изолиран град, което не позволяваше да се направи никаква нормална и законна анкета. Подписът на хер Шулце беше наистина протестиран в Ню Йорк и неговите кредитори имаха пълно основание да мислят, че активът на завода е достатъчен да ги обезщети в известна степен. Но към какъв съд да се обърнат, за да получат запор или да ги поставят секвестър? Щалщадт беше останал особена, неквалифицирана досега територия, дето всичко принадлежеше на хер Шулце. Да беше оставил поне представител, административен съвет, заместник! Нищо, нито един съд, нито един юридически съвет! Той единствен беше кралят, големият съдия, главнокомандуващият, нотариусът, адвокатът, защитникът, търговският съд на своя град. Той беше осъществил в своята личност идеала на централизацията. Затова сега, когато отсъствуваше, хората се намираха пред чистото и просто „нищо“ и цялата тази огромна сграда рухваше като построен от карти замък.