Две години ваканция

С какво усърдие се запретнаха отново за работа, за да превърнат тунела в удобен коридор! Втората пещера, която нарекоха „залата“, оправдаваше с размерите си това название. Докато пробият изби от двете страни на коридора, пренесоха всички неща в тази зала. Тя идеше да им служи едновременно и за спалня, и за работно помещение, докато първата стая беше определена за кухня, килер и трапезария. Но тъй като възнамеряваха да я използуват и за общ склад, Гордън предложи да я нарекат Склада, което бе прието.

Най-напред се заловиха с пренасянето на койките и ги наредиха симетрично по пясъка в залата, където имаше достатъчно място. После дойде ред на мебелите от „Слуи“: дивани, фотьойли, маси, шкафове и други, както и печките от каютата и каюткомпанията на яхтата (много важни). Разположиха ги така, че да отопляват това огромно помещение. Същевременно издълбаха входа откъм езерото, за да сложат една от вратите на шхуната — работа, за която Бакстър положи голям труд. Освен това от двете страни на тази врата пробиха две нови амбразури, тъй че в залата проникваше достатъчно светлина, а вечер се осветяваше с фенер, окачен на свода й. Това подреждане отне две седмици. Налагаше се да го приключат, защото след затишието времето започна да се променя. Макар и да не беше още много студено, бурите станаха толкова силни, че бе забранено всякакво излизане навън. Действително вятърът толкова се засили, че въпреки защитата на скалата вдигаше водите на езерото високо като в море. Вълните се разбиваха с грохот и несъмнено биха погубили всеки плавателен съд — рибарска лодка или дивашка пирога. Стана нужда да изтеглят яла на брега, иначе имаше опасност да бъде отнесен. От време на време водите на реката, тласнати срещу течението, заливаха брега и заплашваха да стигнат до скалата. За щастие нито Складът, нито залата не бяха изложени пряко на пристъпите на бурята, защото вятърът духаше откъм запад. Така че печките, включително и кухненската, натъпкани със сухи дърва, от които бяха натрупали голям запас, работеха добре.

Колко навреме всичко спасено от „Слуи“ бе намерило сигурен подслон! Провизиите вече нямаше защо да се боят от стихиите. Гордън и другарите му, принудени от лошото време да стоят затворени вътре, сега имаха възможност да се настанят по-удобно. Те разшириха коридора и издълбаха две дълбоки помещения, в едното от които, затворено с врата, прибраха мунициите, така че да няма опасност от експлозия. И макар че ловците не можеха да кръстосват из околностите на Френч-ден, водните птици задоволяваха насъщните им нужди, при все че Моко не успяваше винаги да премахне тинестия им вкус, и това предизвикваше протести и гримаси. Разбира се, в единия ъгъл на Склада отделиха място и за нандуто, докато му построеха заслон навън.