Две години ваканция

В гранит, разбира се, тази работа би била невъзможна; но в този варовик, който лесно се поддаваше на ударите на кирка или на мотика, това не представляваше трудност. Нямаше значение колко време щеше да им отнеме. Щяха да имат с какво да се занимават през дългите зимни дни и можеха да завършат всичко преди настъпването на хубавия сезон, стига да не станеше някакво срутване или просмукване, от което особено се опасяваха.

Нямаше да се наложи взривяване. Достатъчни бяха сечивата, които им свършиха добра работа, когато трябваше да пробиват стената, за да прокарат кюнеца на кухненската печка. Освен туй Бакстър вече бе успял, макар и с мъка, да разшири входа на Френч-ден, за да закачи с помощта на железариите си една от вратите на „Слуи“. Допълнително от дясната и лявата страна на входа в стената бяха пробити два тесни прозореца, или по-право нещо като амбразури, тъй че светлината и въздухът да проникват по-свободно във вътрешността.

Ала от една седмица вече бе настъпило лошото време. Силни бури връхлетяха острова; но благодарение на разположението, си към юг и изток Френч-ден не беше засегната пряко. Вихрушки от дъжд и сняг метяха със страшен вой гребена на скалата. Ловците търсеха дивеч само около езерото — патици, бекасини, калугерици, овчарчета, водни кокошки и тук-там „лулести човки“, по-известни в южните части на Тихия океан под названието бели гълъби. Макар че езерото и реката не бяха още замръзнали, достатъчна беше една ясна нощ, когато след бурите настъпеха първите сухи студове, за да се сковат от лед.

Тъй като почти през цялото време бяха принудени да стоят в пещерата, момчетата можеха да започнат работа по разширяването и се заловиха с нея на 27 май.

Кирката и мотиката атакуваха най-напред дясната стена.

— Като копаем напряко — забеляза Бриан, — може да успеем да стигнем езерото и по този начин да пробием втори вход на Френч-ден. Така ще имаме възможност да наблюдаваме по-добре околностите и ако лошото време ни пречи да излизаме от едната страна, ще можем да излизаме поне от другата.

Не ще и дума, подобно разположение на изходите щеше да улесни много задружния живот и безспорно не беше неизпълнимо.

Всъщност във вътрешността най-много четиридесет-петдесет фута деляха пещерата от източната й страна. Следователно се изискваше само да се пробие галерия в тази посока, след като тя се определи по компаса. При тази работа трябваше да внимават да не предизвикат срутване. Впрочем Бакстър предложи, преди окончателно да придадат на новата пещера необходимата ширина и височина, да издълбаят един тесен ход, като го разширят, ако дълбочината му се окаже достатъчна. Тогава двете помещения на Френч-ден щяха да бъдат съединени с коридор, който ще може да се затваря от двата края и в който щяха да изкопаят две странични изби.

Този план явно беше най-добрият и между другите предимства щеше да улесни внимателното пробиване на скалата, което би могло да се прекъсне навреме, ако внезапно отнякъде протече.

Три дни, от 27 до 30 май, работата вървя при доста благоприятни условия. Този мек варовик можеше, така да се каже, да се реже с нож. Затова трябваше да се укрепва отвътре с дървени подпори, което беше много трудно. Изкопаните каменни късове веднага се изнасяха навън, за да не пречат. Макар че поради липса на място нямаше възможност всички едновременно да се впрегнат в тази работа, никой не стоеше дъс скръстени ръне. Щом дъждът и снегът преставаха, Гордън и останалите се занимаваха с разглобяване на сала, за да използуват частите на площадката и скелета за обзавеждането на новите помещения. Те наблюдаваха също нещата, струпани в ъгъла на скалната издатина, защото насмолените брезенти не можеха да ги предпазят добре от бурите.