Две години ваканция

Тогава всички се прибраха много разтревожени — и не само разтревожени, но и опечалени от мисълта, че умното животно е изчезнало може би завинаги!

Едни се проснаха на койките, други насядаха около масата, но не им се спеше. Струваше им се, че са още по-самотни, по-изоставени и по-отдалечени от родината и от семействата си!

Изведнъж сред тишината отново се чу ръмжене. Този път то приличаше на вой, последван от стонове на болка, които продължиха почти цяла минута.

— Оттам. Оттам иде това! — извика Бриан, втурвайки се по коридора.

Всички наскачаха, сякаш очакваха някакво привидение.

Ужасът обхвана отново малките, които се гушеха под одеялата.

Бриан се появи отново и каза:

— Там трябва да има някаква кухина, а входът навярно е в подножието на скалата.

— И вероятно нощем в нея се прютяват животни! — добави Гордън.

— Възможно е — обади се Донифан. — Затова утре ще отидем на разузнаване.

В този миг екна лай и вой, който идеше от вътрешността на скалния масив.

— Дали Фан не е там — извика Уилкокс, — вкопчан с някакво животно?

Бриан, който току-що бе влязъл отново в тунела, се ослушваше с ухо, допряио до най-вътрешната стена Нищо не се чуваше вече! Но дали Фан беше там, или не, нямаше съмнение, че съществува втора пещера, в която може да се влезе отвън, вероятно през някаква дупка, скрита между преплетените храсти в основата на скалата.

Нощта мина, без да чуят отново нито вой, нито лай.

Диренето, предприето на разсъмване както към брега на реката, така и към езерото, не даде по-добър резултат от предния ден.

Колкото и да го търсиха и да викаха в околностите на Френч-ден, Фан не се появяваше.

Бриан и Бакстър се заловиха отново за работа, като се редуваха. Кирката и търнокопът не оставаха нито за миг бездейни. До обед дълбочината на тунела се увеличи с близо два фута. От време на време се спираха, наостряха уши но нищо вече не се чуваше.

Работата, прекъсната за обед, продължи след един час. Взеха всички предпазни мерки в случай, че с последния удар на кирката стената се пробиеше и се отвореше път за някакво животно. Малките бяха отведени към брега. С пушки и револвери в ръка Донифан, Уилкокс и Уеб стояха готови за всякаква изненада.

Към два часа Бриан възкликна. Кирката му бе минала през варовика, който се срути и откри доста широк отвор.

Бриан тутакси се приближи до другарите си, които не знаеха какво да мислят.

Но преди да успее да отвори уста, нещо се плъзна бързо покрай стената на тунела и някакво животно с един скок се озова в пещерата.

Това беше Фан!

Да! Фан, който най-напред се впусна към едно ведро, пълно с вода, и запи жадно. После, махайки с опашка, без да проявява ни най-малка раздразнителност, заскача около Гордън. Значи нямаше от какво да се страхуват.

Тогава Бриан взе един фенер и се мушна в тунела. Гордън, Донифан, Уилкокс, Бакстър и Моко го последваха. След минута, когато всички минаха през отвора, предизвикан от срутването, те се зоваха сред тъмна кухина, в която не проникваше никаква светлина отвън.