Две години ваканция

Двама от големите бяха натоварени с тази работа — Уилкокс с часовниците, а Бакстър с календара, и можеха да разчитат на тяхното старание.

Що се отнася до барометъра и термометъра, на Уеб се падна задачата да отбелязва всекидневните им данни.

Решено бе също да се води дневник за всичко, което е станало и ще става по време на пребиваването им на остров Черман. Бакстър предложи да върши тази работа и благодарение на него „дневникът на Френч-ден“ се поддържаше точно и редовно.

Не по-малко важна работа, която не търпеше никакво отлагане, беше прането на бельото, и за щастие не липсваше сапун; въпреки забележките на Гордън, бог знае защо, малките се цапаха, когато играеха на Спорт-теръс или ловяха риба на речния бряг. Колко пъти ги мъмриха за това и заплашваха да ги накажат! Така че по тая точка имаше много работа, с която Моко се справяше отлично; но сам не можеше да свърши всичко и макар да не им беше твърде приятно, големите бяха принудени да му помагат, за да бъде бельото във Френч-ден винаги в добро състояние.

Следващият ден се падаше тъкмо неделя, а знаем колко строго се спазват неделите в Англия и Америка. Животът в градовете, паланките и селата сякаш спира. „През този ден, може да се каже, всякакво развлечение, всякакво забавление е забранено. Не само трябва да скучаеш, но и да си даваш вид, че скучаеш, и това правило се отнася еднакво строго и за децата, и за възрастните.“ Ах, тези традиции! Все тия прословути традиции!

Обаче на остров Черман бе решено да се посмекчи тази строгост и дори същата неделя младите колонисти си позволиха екскурзия до бреговете на Фемили-лейк. Но тъй като беше извънредно студено, след двучасова разходка, а после — надбягване по моравата на Спорт-теръс, в което участвуваха и малките, всички с удоволствие се прибраха отново на топло в залата и вечеряха в Склада с горещо ядене, приготвено грижливо от изкустния майстор-готвач на Френч-ден.

Вечерта завърши с концерт, акордеонът на Гарнет изпълняваше ролята на оркестър, а другите деца пееха повече или по-малко фалшиво, но с типична англосаксонска самоувереност. От тия деца единствен Жак имаше хубав глас. Но поради необяснимото си настроение той не участвуваше вече в развлеченията на своите другари, и в случая, колкото и да го молиха, отказа да изпълни една от детските песнички, които толкова често пееше в пансиона „Черман“.

Тази неделя, започнала с малко слово на „отец Гордън“, както го нарече Сървис, завърши с обща молитва. Към десет часа всички вече спяха дълбоко, пазени от Фан, на когото можеха да разчитат в случайна опасност.

През месец юни студовете все повече се засилваха. Уеб забеляза, че барометърът се задържа средно над двайсет и седем инча, докато стоградусовият термометър се движеше между десет и дванайсет градуса под точката на замръзването. Когато южният вятър се сменеше със западен, температурата се повишаваше слабо и околностите на Френч-ден се покриваха с дебел сняг. Тогава младите колонисти се впускаха в игра с твърди или меки снежни топки, много разпространени в Англия. Няколко глави пострадаха леко и дори един ден си изпати тъкмо Жак, макар да присъствуваше на тази игри само като зрител. Една топка, запратена прекалено силно от Крос, го удари жестоко, при все че не целеше него, и той извика от болка.