Две години ваканция

— Разбира се! — отвърна Крос.

— Ще запазим също названието на жилището си, Френч-ден — додаде Бриан, — в памет на корабокрушенеца, чието място заехме!

По този въпрос нямаше никакво възражение, дори от страна на Донифан, макар че предложението бе направено от Бриан.

— А сега — рече Уилкокс — как ще наречем речицата, която се влива в залива Слуи?

— Река Зеландия — предложи Бакстър. — Това име ще ни напомня за нашата родина!

— Прието! Прието! — завикаха всички в един глас.

— Ами езерото? — запита Гарнет.

— Щом реката получи името на нашата Зеландия — каза Донифан, — да дадем на езерото название, което да напомня за нашите семейства: да го наречем Фемили-лейк (Семейно езеро)!

И това бе прието с ръкопляскания.

Както виждаме, съществуваше пълно единодушие, и под въздействието на същите тия чувства на скалата бе прикачено името Окланд хил (Окландски хълм). Носа, с който завършваше тя — носа, от върха на който Бриан бе помислил, че е открил на изток море — по негово предложение нарекоха Фолс-сий-пойнт (Нос на лъжливото море).

Що се отнася до другите названия, които приеха едно след друго, те бяха следните:

Частта от гората, където бяха открити капаните, нарекоха Трапс-уудс (Гора на капаните), другата част, разположена между залива Слуи и скалата — Бог-уудс (Блатиста гора), тресавището, което покриваше цялата южна част на острова — Саут-мурс (Южни мочурища), потока, преграден с малък каменен брод — Дайк-крийк (Поток на яза), брега на острова, на който бе заседнала яхтата — Рек-коуст (Корабо-крушенски бряг), и накрая — Спорт-теръс (Спортна площадка) — мястото между реката и езерото, което образуваше пред залата нещо като морава, предназначена за упражненията, предвидени в програмата.

Колкото до другите части на острова, щяха да им дават названия едновременно с опознаването им и според събитията, които щяха да станат там.

Но сметнаха за уместно да сложат имена и на главните носове, отбелязани в картата на Франсоа Бодоан. Например в северната част на острова — Норт-кейп, в южния му край — Саут-кейп. И най-после по общо съгласие дадоха на трите носа, които се издаваха на запад, към Тихия океан, названията Френч-кейп, Бритиш-кейп и Америкън-кейп, в чест на трите нации — френската, английската и американската, — представени в малката колония.

Колония?! Да! Това название бе предложено накрая, за да напомня, че настаняването им нямаше вече временен характер. И, естествено, то се дължеше на инициативата на Гордън, винаги загрижен повече да организира живота в това владение, отколкото да търси начин да се измъкнат оттам. Така че тези млади момчета не бяха вече корабрушенците от „Слуи“, а колонистите на острова.

Но на кой остров? Оставаше и него да кръстят на свой ред.

— Слушайте! Слушайте! Зная как да го наречем! — извика Костър.