Две години ваканция

— Ах, страхопъзльовци такива! — завикаха тогава Айвърсън и Дженкинс, които искаха да минат за храбреци, макар и те да се плашеха като малките си другари.

Към края на юни се наложи да прекратят тези забавления. Наваля три-четири фута дебел сняг и почти не можеше да се излиза. Ако се отдалечаха само на няколкостотин крачки от Френч-ден, рискуваха да не могат да се върнат обратно.

Ето защо младите колонисти останаха затворени две седмици — до 9 юли. Учебните занимания не пострадаха от това, напротив. Всекидневната програма се изпълняваше строго. Събеседванията ставаха в определените дни. Те правеха истинско удоволствие на всички и за никого не беше чудно, че Донифан със своя дар слово и вече твърде напреднало образование зае първо място. Но той толкова се гордееше с това, че разваляше всичките си блестящи качества.

Макар часовете за забавления да се прекарваха в залата, здравословното състояние на децата беше добро, защото въздухът в стаите се опресняваше чрез коридора. Въпросът за хигиената беше един от най-важните. Ако някое от тия деца се разболееше, как щяха да му оказват необходимата помощ? За щастие се отърваха с няколко случая на хрема и гърлобол, но те бързо минаваха с лежане и горещи напитки.

Точно по това време трябваше да се занимаят с решаването на един друг въпрос. Обикновено необходимата за нуждите на Френч-ден вода се вземаше от реката при отлив, за да няма възсолен вкус. Но когато повърхността на реката замръзнеше съвсем, нямаше да могат да се снабдяват с вода по този начин. Ето защо Гордън се посъветва с Бакстър, своя „щатен инженер“, за мерките, които трябваше да се вземат. След като размисли, Бакстър предложи да се прокара водопровод на няколко фута под брега, за да не замръзва, и по него да се доставя речна вода в Склада. Това беше трудна работа, с която Бакстър никога не би се справил, ако нямаше на разположение една от оловните тръби, които служеха за снабдяване с вода на тоалетните на „Слуи“. Най-после, след многобройни опити, водоснабдяването във вътрешността на Склада бе осигурено. Що се отнася до осветлението, имаше още достатъчно масло за лампите на фенерите; но след зимата щеше да се наложи да попълнят запасите си или поне да си направят свещи от лойта, която Моко заделяше за тази цел.

През това време изхранването на малката колония им създаде известни допълнителни грижи, защото ловът и риболовът не осигуряваха вече обичайните запаси. Наистина някои животни, подтиквани от глада, често се навъртаха около Спорт-теръс. Но гова бяха само чакали, които Донифан и Крос просто прогонваха с пушечни изстрели. Един ден довтаса дори цяла глутница — двайсетина — и се наложи да барикадират здраво вратите на залата и Склада. Нашествие на тези хищници, озверени от глад, би било опасно. Ала Фан ги забеляза навреме, тъй че те не можаха да нахълтат във Френч-ден.