Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
Малко по малко работата напредваше, макар че се налагаше да дълбаят опипом, което ги затрудняваше, и ходът беше вече изкопан в дълбочина четири-пет фута, когато след обед на 30-и се случи нещо съвсем неочаквано.
На Бриан, клекнал в дъното като рудокоп, който дълбае минна галерия, му се счу някакъв глух шум от недрата на скалата.
Той прекъсна работата си, за да се ослуша по-внимателно. Шумът отново стигна до ушите му.
Само за няколко секунди той се изтегли от коридора, върна се при Гордън и Бакстър, които стояха край входа, и им разказа за случилото се.
— Измама на слуха! — отвърна Гордън. — Така ти се е сторило.
— Отиди на моето място, Гордън — каза Бриан, — допри ухо до стената и слушай!
Гордън се пъхна в тесния ход и след няколко минути се измъкна оттам.
— Не си се излъгал! — каза той. — Чух нещо като далечно ръмжене!
Бакстър на свой ред опита и когато излезе, рече:
— Какво ли може да е това?
— Нямам представа! — отвърна Гордън. — Трябва да предупредим Донифан и останалите.
— Само не и малките! — добави Бриан. — Ще се изплашат!
Тъкмо в това време всички се връщаха за обед и малките научиха какво се е случило. Това доста ги поуплаши.
Донифан, Уилкокс, Уеб и Гарнет се пъхнаха един след друг в отвърстието. Но шумът бе престанал; нищо вече не се чуваше и помислиха, че другарите им са се излъгали.
Във всеки случай решиха работата да не се прекъсва и щом свършиха обеда, веднага я продължиха.
Вечерта не се чуваше никакъв шум, но към девет часа през стената ясно се долови ново ръмжене.
В същия миг Фан, който се бе пъхнал в отвърстието, изскочи оттам настръхнал и озъбен, като със силен лай даваше ясно да се разбере, че е раздразнен, сякаш искаше да отговори на ръмженето, идващо от вътрешността на скалния масив.
И дотогавашната уплаха на малките, примесена с учудване, се превърна в истински ужас. Въображението на малкия англичанин непрекъснато се разпалва с познатите легенди на северните страни, според които разни гноми, таласъми, валкирии, въздушни, водни и какви ли не други духове се въртят около люлката му. Ето защо Доул, Костър, дори Дженкинс и Айвърсън не криеха, че умират от срах. След като напразно се опита да ги успокои, Бриан ги накара да си легнат, но те дълго време не можаха да заспят. И на всичко отгоре сънуваха призраци, привидения, свръхестествени същества, които спохождаха недрата на скалата — с една дума, ужасите на кошмара.
Гордън и другите продължаваха да разговарят тихо за това странно явление. На няколко пъти им се стори, че чуват отново шума, а Фан не преставаше да проявява необичайна раздразнителност.
Най-после умората надви и всички си легнаха, с изключение на Бриан и Моко. После чак до зори във вътрешността на Френч-ден цареше дълбока тишина.
На другия ден още отрано всички бяха на крак. Бакстър и Донифан допълзяха до дъното на тунела Никакъв шум не се чуваше. Кучето сновеше назад-напред, но не показваше безпокойство и не се хвърляше вече към стената както предния ден.
— Да се залавяме отново за работа — каза Бриан.
— Да — отговори Бакстър. — Винаги можем да спрем, ако се чуе някакъв подозрителен шум.
— Не е изключено — забеляза тогава Донифан — това да се дължи просто на някакъв извор, който минава през скалата.
— В такъв случай би трябвало да се чува непрекъснато — забеляза Уилкокс, — а ето че вече престана да се чува.
— Вярно — отвърна Гордън, — и мисля, че се дължи по-скоро на вятъра, който влиза през някаква цепнатина на гребена на скалата …
— Да се качим на билото — каза Сървис, — там може да открием нещо.
Предложението бе прието.
На петнайсетина крачки, щом се спуснеха отново на брега, започваше лъкатушна пътека, по която се стигаше до върха на скалата. За няколко минути Бакстър и двама-трима други се изкачиха по нея и по билото се озоваха точно над Френч-ден. Напразен труд. На повърхността на тази скална гърбица, обрасла с ниска и гъста трева, не намериха никаква пукнатина, през която би проникнала въздушна или водна струя. И се заспущаха обратно, без да научат нищо повече за това странно явление, което малките съвсем наивно обясняваха със свръхестествени сили.