Две години ваканция

Нямаше съмнение, че това е щраус; а средният му ръст, главата му, подобна на гъша глава, одеждата от дребни пера, която покриваше цялото му тяло със сивобелезникаво руно, показваха, че тоя спада към вида „нанду“, толкова многочислен в пампасите на Южна Америка. Макар че нанду не може да се сравнява с африканския щраус, все пак той правеше чест на фауната на острова.

— Трябва да го хванем жив! — каза Уилкокс.

— Непременно! — извика Сървис.

— Няма да бъде лесно! — възрази Крос.

— Да опитаме! — рече Бриан.

Силното животно не бе успяло да избяга, понеже крилата му не бяха в състояние да го издигнат на равнището на земята, а краката му не можеха да намерят опора в отвесните стени. Затова Уилкокс бе принуден да се спусне на дъното на ямата с риск да получи няколко удара с човка и сериозни наранявания. Но успя да захлупи с куртката си главата на щрауса, така че той не можеше вече да помръдне. Тогава лесно смогна да му върже краката с помощта на две-три съединени една с друга кърпи, и всички с дружни усилия, едни — отдолу, други — отгоре, успяха да измъкнат щрауса от ямата.

— Най-после ни е в ръцете! — провикна се Уеб.

— А какво ще го правим? — попита Крос.

— Много просто! — отвърна Сървис, за когото нямаше нищо трудно. — Ще го заведем във Френч-ден и като го опитомим, ще ни служи за яздитно животно! Тази работа ще свърша аз, по примера на моя приятел Джек от „Швейцарският Робинзон“!

Съмнително беше дали можеше да се използува щраусът за такава цел, въпреки посочения от Сървис пример. Все пак, тъй като нямаше никакво неудобство да го закарат до Френч-ден, така и сториха.

Когато Гордън съзря задаващия се нанду, сигурно се поуплаши, че ще има оше едно гърло. Но като разсъди, че тревата и листата са достатъчни за прехраната му, той му оказа добър прием. Колкото до малките, те с радост се любуваха на това животно, вързано с дълго въже, но не смееха да се приближават много до него. А когато узнаха, че Сървис възнамерява да го научи на езда, накараха го да им обещае, че ще качва и тях.

— Добре, но само ако слушате, мои бебчета! — отговори Сървис, когото малките вече смятаха за герой.

— Ще слушаме! — извика Костър.

— Какво, и ти ли, Костър, ще се престрашиш да се качиш на това животно? — възкликна Сървис.

— Да, но зад тебе … като се държа здраво!

— Я си спомни какъв страх бра, когато беше върху гърба на костенурката!

— Не е едно и също — отвърна Костър. — Това животно поне не ходи под водата!

— Да, но може да хвърчи във въздуха! — каза Доул. Тук двете деца се замислиха.

Разбира се, след окончателното настаняване във Френч-ден Гордън и другарите му организираха правилно ежедневието си. След като привършеше това настаняване, Гордън смяташе да определи колкото е възможно по-точно задълженията на всеки и преди всичко да се старае най-малките да не бъдат оставяни сами на себе си. Нямаше съмнение, че те бяха готови според силите си да участвуват в общата работа; но защо да не се заемеха отново с уроците, започнати в пансиона „Черман“?