Хиляда сияйни слънца
- Автор: Хосейни Халед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хиляда сияйни слънца». Краткое содержание книги:
Тази удивителна история за един негероичен живот с героичен завършек крие неочаквани обрати, трагични и щастливи изненади. От нея отеква свистене на ракети и музика на тамбури, носи се миризма на ориенталски подправки и барутен дим.
„Хиляда сияйни слънца“ е хроника на три десетилетия от потресаващата история на Афганистан, ода за приятелството и саможертвата в името на достойнството и обичта. Книга, която не се забравя и не оставя никого безучастен. Една от малкото книги днес, които ни разтърсват и вълнуват, карат ни да сме по-добри.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=25069
Въпреки това Лайла изпита силно желание да хукне през тези улици. Едва сдържаше щастието си. Трябваше да си налага да седи кротко, да не крещи от радост. Баби каза, че тримата ще отидат първо в Пакистан и ще подадат молба за визи. Пакистан, където беше Тарик! Той беше заминал само преди седемнайсет дни, изчисли развълнувано тя. Ако мами беше склонила седемнайсет дни по-рано, можеха да пътуват заедно. И сега, в този момент, тя можеше да е с Тарик! Но вече нямаше значение. Тя, мами и баби тръгваха за Пешавар, където щяха да намерят Тарик и родителите му. Със сигурност щяха да ги открият и заедно да се заемат с уреждането на документите. А после… кой знае? Кой знае? Европа? Америка? Може би, както баби казваше, някъде близо до морето…
Мами беше полегнала, подпряла рамене на таблата на леглото. Очите й бяха подути. И ровеше в косата си.
Три дни преди това Лайла беше излязла навън да поеме глътка въздух. Стоеше облегната на портата, когато чу силен пукот, мярна нещо, прелитащо покрай дясното й ухо, а после разхвърчани тресчици. След смъртта на Гити, след хилядите стрелби и неизброимите ракети, обсипали Кабул, тъкмо тази единствена кръгла дупка в портата на два-три пръста от главата на Лайла накара мами да прогледне. Накара я да разбере, че една война й е струвала вече две деца, а тази, сегашната, може да й струва и последното.
Ахмад и Нур се усмихваха от стените на стаята. Лайла следеше как очите на майка й шарят виновно от една снимка на друга. Сякаш търсеха съгласието им. Благословията им. Сякаш молеха за прошка.
— Вече нищо не ни задържа тук — каза баби. — Момчетата ни ги няма, но все още имаме Лайла. Все още ти имаш мен и аз теб, Фариба. Можем да започнем нов живот.
Баби се пресегна да докосне ръката на мами, а тя не се отдръпна. На лицето й беше изписано отстъпление. Примирение. Те се хванаха за ръце, а след миг се залюляха безмълвно в прегръдка. Мами зарови лице във врата му. Вкопчи се в ризата му.
Тази нощ Лайла дълго не можа да заспи от възбуда. Лежеше и гледаше как хоризонтът постепенно се обагря в ярки оттенъци на оранжево и жълто. Но по едно време въпреки възбудата и пукота на артилерийската стрелба най-сетне заспа.
И сънува сън.
Двамата са на някакъв плаж. Седнали са на дюшек. Денят е студен и мрачен, но до Тарик е топло под одеялото, с което са се загърнали. От тук Лайла вижда колите, паркирани зад ниска ограда с олющена бяла боя под редица разклащани от вятъра палми. Този вятър насълзява очите й, засипва обувките им с пясък, подмята къдели суха трева от гребена на една дюна към гребена на друга. Двамата гледат как в далечината платноходките се катерят по вълните. Около тях кряскат чайки. Нов облак пясък се вдига от ниските голи склонове. После се чува звук, нещо като песнопение, и тя му разказва какво я е учил преди години баби за пеещите пясъци.
Той потърква веждата й и избърсва песъчинките от нея. Тя зърва проблясването на халката му. Еднаква е с нейната — златна и богато гравирана.
Истина е, казва му. От триенето на песъчинките една о друга. Слушай. Той се заслушва. Мръщи се. Двамата чакат. И го чуват отново — звук като стенание, когато вятърът е слаб и нежен; като пронизителен писък, когато вятърът духа силно.
Баби каза, че ще вземат само най-необходимото. Останалото щяха да продадат.
— С това трябва да преживяваме в Пешавар, докато си намеря работа.
През следващите два дни те събираха вещите за продан и ги трупаха на големи купчини.
В стаята си Лайла отделяше стари блузи, стари обувки, книги, играчки. Надникна под леглото и откри жълта стъклена кравичка, която Хасина й беше дала през едно междучасие в пети клас. Ключодържател във формата на миниатюрна футболна топка, подарък от Гити. Малка дървена зебра на колела. Глинен космонавт, който двамата с Тарик намериха в канала. Тогава тя беше на шест, а той на осем години. Лайла си спомни как се сдърпаха леко кой пръв е видял космонавта.
И мами си събираше вещите. Движенията й бяха неохотни, погледът й — апатичен, разсеян. Тя се разделяше с красивите си чинии, салфетките, всичките си бижута освен брачната халка и повечето си стари дрехи.
— Няма да продадеш това, нали? — попита Лайла и вдигна сватбената й рокля. Тежките дипли се изсипаха в скута й. Лайла прокара пръсти по дантелата и панделката около врата, по пришитите перли на ръкавите.
Мами повдигна рамене, взе роклята от ръцете й и я метна безцеремонно върху купчина дрехи. Сякаш отскубна лепенка от рана, помисли си Лайла.