Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Ако това не означава „да“ — изрече накрая, — тичай към вратата. Веднага.
— Означава…
Думите останаха неизречени, когато я понесе на ръце.
— Вече е твърде късно. Аз съм победител.
Дейна се опита да си придаде сърдит вид, но й бе трудно, докато усеща приятна топла тръпка.
— Може би съм се увлякла по теб само защото си един от малцината, които могат да ме вдигнат така, сякаш съм лека като перце.
— Едва започвам. Харесвам тялото ти, Дългучке. Обширна територия за изследване. Колко тежиш сега? — Леко я залюля. — Около седемдесет?
Очите й опасно засвяткаха.
— Мислиш, че с това ще завъртиш главата ми?
— Всеки грам е точно където трябва.
— Така е по-добре.
— Благодаря. Харесвам и лицето ти.
— Ако кажеш нещо за характера, който се крие зад него, ще те ударя.
— Тази дълбоки, тъмни очи. — Остави я на леглото и отново се загледа в тях. — Никога не бих ги забравил. И тези устни, сочни и чувствени. — Леко всмука долната. — Бих могъл часове наред да мисля само за устните ти.
Не бе завъртял главата й, но определено я бе накарал да почувства известна топлота.
— Станал си по-добър, отколкото беше.
— Замълчи. Старая се. — Устните му се плъзнаха по бузите й. — И тези трапчинки. Непредсказуеми и невероятно секси. Винаги си ме привличала с външността си.
Отново всмука устните й, този път по-дълго и страстно, докато насладата завладя цялото й тяло, до пръстите на краката.
„Да, наистина е доста по-добър“, помисли си тя.
— Помниш ли първия ни път?
Дейна изви гръбнак и леко се раздвижи, когато върхът на носа му погъделичка шията й.
— Как бих могла да го забравя, когато едва не подпалихме килима в хола?
— Онази експлозия от страст и енергия. Цяло чудо е, че оцеляхме след нея.
— Бяхме млади и буйни.
Той я пусна и й се усмихна.
— А сега сме по-зрели и разумни. Ще ми бъде нужно повече време, за да те доведа до лудост.
Мускулите на корема й трепнаха. Чувстваше нужда да бъде докосвана и да сподели напиращото желание, а с него, само с него можеше да получи и двете.
Когато бе излязла от апартамента си, бе сигурна, че нещата ще се развият така. Може би дълбоко в себе си бе очаквала този миг още откакто бе отворила вратата на Флин и за своя огромна изненада бе видяла Джордън отвън.
Изгаряше от жажда, както и той. Струваше й се, че едва ли ще може да се насити.
— Случайно разполагам с малко свободно време.
— Да започнем… от тук.
Устните му се сляха с нейните със сдържана страст, която изпълни тялото й с горещи тласъци. Когато сърцето й подскочи, ласките му станаха по-бавни и нежни, докато пулсът й отново се успокои.
Дейна се унесе в спомени за онова, което бе помежду им някога. Огънят и жаравата след него. После се върна към настоящето, към чудото, което изживява сега.
Неспособна да устои и на двете, жадна и за познатото, и за новото, тя го обгърна с тялото си.
Допирът до плътта му й бе познат, годините не бяха променили фигурата му. Все още бе строен, широкоплещест и стегнат. Изваяните мускулести рамене, които бе докосвала, бяха същите. Никога не би забравила силата, струяща от него, устните и ръцете му.
Толкова й бяха липсвали близостта и приливът на любов, която нахлуваше в нея с насладата от докосването на ръце, които я познават.
Но когато се понесе в познатия ритъм, той я отпусна назад и се вгледа в лицето й.
— Какво? Какво има?
— Просто искам да те погледам. — Бавно повдигна блузата й, плъзгайки пръсти по голата й кожа. Дори за миг не откъсна очи от нейните. — Искам и ти да ме гледаш. Кои бяхме и кои сме сега. Всъщност, не сме толкова различни. — Все още загледан в лицето й, той плъзна пръсти по тънката материя на сутиена й. — Но това не прави нещата по-малко интересни, нали?
— Искаш да мисля точно сега?
Тя потръпна, когато върховете на пръстите му съвсем леко докоснаха зърната на гърдите й.
— Ти мислиш непрестанно. — Пъхна ръка под нея, за да издърпа блузата. — Имаш неуморен ум. Още нещо в теб, което ме привлича.
Докато дланите му се плъзгаха по гърба й, тя обви ръце около врата му.
— Твърде много говориш, Хоук.
— Това ти дава нов повод за размисъл, нали?
Разкопча сутиена й и прокара пръсти по раменете й, за да побутне презрамките надолу.
Устните му докоснаха нейните и се отдръпнаха, а после още веднъж, докато го притискаше към себе си и със затаен дъх очакваше следващата пламенна целувка.
Беше си представял как долавя този копнеж. Разпален от него. Не, не искаше да я кара да мисли, а само да чувства това, което можеха да изживеят заедно. Тук и сега.
Зарови пръсти в косите й и уви кичур от тях около ръката си. Наведе главата й назад, за да обсипе с ласки шията й. Би могъл да пусне неукротимия звяр, който се таеше у него, и да я погълне на една хапка, но би било твърде бързо и лесно. Затова сдържа горещото желание и измъчи и двамата.