Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Искаш ли да поръчам пица?
— Не мога да чакам. Имам нужда от незабавно презареждане. Сигурно в кухнята ще се намери нещо, което да става за ядене.
— Едва ли. Кухнята е изтърбушена и превърната в строителна площадка.
— Истински мъжкар би отишъл да потърси храна.
— Мразя да ми го напомняш. Винаги съм мразил.
— Помня. — Това определено й достави удоволствие. — Все още ли действа?
— Да. По дяволите. — Стана от леглото и нахлузи джинсите си. — Ще получиш каквото искаш. Няма да мърморя.
— Чудесно. — Доволна, Дейна отново се отпусна на леглото и зарови лице във възглавницата. — Проблем ли има? — попита тя, когато го видя да стои неподвижен и загледан в нея.
— Не, възстанових мозъчните си клетки.
Трапчинките й затрептяха.
— Гладна съм.
— Добре, добре.
Самодоволно се усмихна, когато той излезе от стаята. Може би не биваше да злорадства, но все още знаеше как да докосне слабото му място. Щом това я караше да се чувства толкова поласкана, какво нередно би могло да има?
По-добре бе, отколкото да се тревожи и умува какво ще стане по-нататък, нали? Този път щеше да бъде по-умна, да се наслаждава на мига, вместо да се стреми към нещо повече.
Приятно им бе заедно дори когато се заяждаха един с друг. Имаха общи познати, които означаваха много и за двамата, и помежду им съществуваше силно физическо влечение.
Това бе основа за чудесна неангажираща връзка.
Защо, по дяволите, трябваше да е влюбена в него? Ако не бе тази малка пречка, всичко би било идеално.
Всъщност, ако човек подходеше реалистично, проблемът бе лично неин. Точно както и преди. Джордън не бе длъжен да отвръща на чувствата й и каквото и да влагаше тя в отношенията им, вината бе изцяло нейна.
Той държеше на нея. Затвори очи и сдържа въздишката си. Господи, колко болеше. Нима имаше нещо по-мъчително и унизително от това да знае, че е влюбена в човек, който просто държи на нея?
Най-добре бе да не мисли, да заключи тази част от съзнанието си, докато може. Този път нямаше илюзии, че ще останат заедно завинаги и ще изградят дом, семейство и общо бъдеще.
Неговият живот бе в Ню Йорк, а нейният бе тук. Имаше предостатъчно приятни неща, с които да запълва времето си, и нямаше смисъл да бленува за Джордън Хоук.
Той й бе причинил страдание, защото сама бе допуснала това. Сега бе не само по-зряла, а и по-мъдра и по-силна.
Докато се опитваше да убеди себе си, неволно хвърли поглед към лаптопа му. Беше се включил скрийнсейвърът и по черния екран пробягваше разноцветна спирала. Минута взиране в нея, и Дейна се почувства замаяна.
Как можеше той да търпи това?
Веднага щом й хрумна тази мисъл, се досети за отговора. Нещо толкова изнервящо би го накарало бързо да продължи работата си.
Замислено се надигна. Не бе изключил компютъра, когато го бе прекъснала. Навярно не бе затворил документа.
Прехапа устни и погледна към вратата.
Това означаваше, че написаното все още е там и ако случайно побутне мишката, то ще се появи на екрана. Ако случайно го прочетеше, нима би навредила на някого?
Ослушвайки се за стъпки, стана и тръгна на пръсти към бюрото. Леко потупа по мишката с пръст и екранът светна.
След като хвърли последен поглед към прага, върна две страници назад и започна да чете.
Веднага бе погълната от историята, въпреки че попадна на описателен откъс. Той притежаваше способността да завладява вниманието на читателя и да го кара да се почувства част от сцената.
Тази бе мрачна, студена и страховита. Нещо се спотайваше. Преди да стигне до края на описанието, вече бе влязла в съзнанието на героя и споделяше чувството му за дебнеща опасност и страха му. Някой го преследваше и сякаш се хранеше от неговата болка.
Когато стигна до края, тя изруга.
— Какво става по-нататък, по дяволите?
— Голям комплимент от една гола жена — отбеляза Джордън.
Дейна подскочи. Мислено се прокле, но едва не излезе от настръхналата си кожа. Дори се изчерви, което бе още по-лошо. Тялото й се изпълни с топлина, когато се за въртя и го видя — застанал на прага, с разкопчани джин си, разрошени коси и пакет „Фритос“, кутия кока-кола и ябълка в ръце.
— Просто… — Нямаше измъкване, затова бе принудена да признае срамната истина. — Не можах да сдържа любопитството си. Извинявай.
— Няма проблем.
— Наистина не биваше да надничам в работата ти. Но файлът стоеше отворен, по твоя вина.